Свързвам деството си ... много от хубавите и безгрижни моменти с ваканциите в Ямбол ... едно такова лежерно, примитивно ... заобиколен от моите баби; кварталните баби и една такава обстановка като от 19 век. И хич не беше лошо ... нещо като селска идилия макар и в градски условия. Спомням си бумтящата печка, градината, външната тоалетна, курника и голямото сливово дърво. Спомням си и старата кирпичена къща, леля Мария и чичо Васко, техните прасета ... децата на улицата и калдаръмите .... "хулиганската барака" и Боровец; изкъртеният дувар от топката и черният варел през лятото. Ех ... колко е хубаво и безгрижно е да си дете.
Спомням си най-вече и баба Недялка ... някак си много близка до моето сърце. Как бързо се разболя и как за последно я видях в онкоболницата в Бургас.
Бабо ... вече 14 години без теб .. още ме побиват тръпки от онази зимна вечер и заснеженият влак на Синдел. Живот ... с кофти съдби и много мъка. Но хубавите спомени остават и ни топлят завинаги. Липсваш!
