ЕВРОПА

За много години ... отново

2012-01-10T15:37:00.000+02:00

Започна поредното лето господне ... 2012 подред, за мен 31. За разлика от последните няколко години липсват снежните условия, поне в нашия регион. Не така обаче стоят нещата я цяла западна България, където все още бедстват на места вече няколко дни.
На работното място все още без сериозно движение, което не е много присъщо. Но все пак иде Кьолнският панаир, където ще ми се изгубят няколко дни по срещи и презентации. Очаквам 2012 да бъде годината на пътуванията, или поне така съм го замислил. Но не искам да планирам нищо ... нито по тази тема, нито по която и да е било друга. Оставят се на вълната на ежедневието, случайността и приятните малки неща. Искам Патрик най-накрая да започне работа, за да донесе едно спокойствие в мен и всички другари. А другото ... както да дойде, важното е да сме здрави и да не забряваме да се борим за нещата, които ни правят щастливи.

Новогодишно, 2

2011-12-30T21:28:00.000+02:00

Докато не съм забравил, връщайки се годишното самъри, ето и още малко данни за историята:

> Прелетени км през 2011 - 23800 /за сравнение 30000 през 2010/ - хич не ми допада този спада .... затова планирам яко наваксване
> Финансово състояние - стабилно /да чукам на дърво/ и нека така си остане с тенденция за движение нагоре;
> Емоционално състояние - от коледната баница изтеглих "духовен мир" или нещо такова ... само сестра ми знае какво точно има в предвид ... и макар и да звучи малко пенсионерско, искрено се надявам да имам една спокойна 2012, без стресовете, трусовете и вътрешната борба от 2011;
> Друго, друго ... лично не очаквам нищо коренно драматично променящо през новата година ... а ако вече има нещо подобно, дано е само за добро разбира се. Не ми се чува за болести всички неприятни производни.

Хайде до скоро ...

Новогодишно

2011-12-29T23:19:00.000+02:00

Тъкмо търсих в нета дали няма да намеря някой полет за не знам си къде ... за 31 срешу 01 .... Не че ми се пътува кой знае колко точно в момента, ама ей така, за тръпката. Еми няма нещо което да ме грабне и за което да поизчистя част от кредитната карта.

Нова година е един доста смотан празник. И не го казвам само защото тази година съм тотално в недоумение дали въобше да го празнувам. През годините - тези социално надарени - винаги съм го смятал за безсмислен ден. Празнувал съм в барове, дискотеки, ресторанти, площади, на гости, на домашному. И винаги ми е било все едно дали го празнувам или не. Еми що пък да не си го празнувам сам или на чаша бира в моя бар или по скайп с 3 различни часови зони. Май ще го измисля чак на 31.

Така или иначе като всяка година, краят и носи време за равносметки, а за някои и обещания. Ама обещания няма да давам, че никога не се сбъдват. Имам мечти и цели през 2012 - но те са в личен план, пожелани на Коледа и няма да ги споделям. Затова остават равносметките:

В личен план - прекратих дългогодишна връзка и се влях в голямото общество на хората живеещи сами. Съвсем целенасочено и доброволно - и не съжалявам за избора си. Случват се и други неща, но не им времето сега.

В професионален - благодаря на Господа, че всичко върви по план, много позитивно, все толкова динамично и задоволително. Прекрасен екип и удоволствие от работата - какво му трябва повече на човек.

Пътуванията - бяха малко ... но пък 2012 имам за цел да наваксам двойно.

Приятелите - непрестанни и все толкова ценни .. макар и много далеч.

И най-важното - здравето - отново благодарен на Господ, че семейството ми и приятелите се намират в допустимо крепко здраве.

А за новата 2012 - пожелавам основно здраве и никога да не спираме да следваме мечтите си, да живеем за мига и да не забравяме, че живота е кратък и няма смисъл от това да не се наслаждаваме на малките радости.

All I want for X-mas ...

2011-12-23T18:46:00.002+02:00

... is you.
Пожелавам на всички близки, приятели, бизнес партньори и на себе си Весела Коледа в уютна семейна обстановка. И нека никога не спираме да преследваме мечтите си ... без тях сме загубени.

14 години без Баба

2011-12-15T22:35:00.000+02:00

Свързвам деството си ... много от хубавите и безгрижни моменти с ваканциите в Ямбол ... едно такова лежерно, примитивно ... заобиколен от моите баби; кварталните баби и една такава обстановка като от 19 век. И хич не беше лошо ... нещо като селска идилия макар и в градски условия. Спомням си бумтящата печка, градината, външната тоалетна, курника и голямото сливово дърво. Спомням си и старата кирпичена къща, леля Мария и чичо Васко, техните прасета ... децата на улицата и калдаръмите .... "хулиганската барака" и Боровец; изкъртеният дувар от топката и черният варел през лятото. Ех ... колко е хубаво и безгрижно е да си дете.
Спомням си най-вече и баба Недялка ... някак си много близка до моето сърце. Как бързо се разболя и как за последно я видях в онкоболницата в Бургас.
Бабо ... вече 14 години без теб .. още ме побиват тръпки от онази зимна вечер и заснеженият влак на Синдел. Живот ... с кофти съдби и много мъка. Но хубавите спомени остават и ни топлят завинаги. Липсваш!

К'ва криза бе?

2011-12-05T20:18:00.001+02:00

Денят е 5 декември ... ден преди Никулден. Да предположим, че има леко засилване на пазаруването ... и все пак. В продължение на около час не успях дори да си намеря място за паркиране в два хипермаркета. А исках да си купя комат хляб и малко сирене ... бира си имам. Е някой ще каже ... да си ходя в кварталния хоремаг ... в крайна сметка това и направих, а май ще го правя и през целия дисембър :)
Откакто съм по-мобилен, мога да си позволя да обикалям магазините и да си пазарувам каквото и когато си поискам. Но не ... декември е пълен абсурд в това отношение. Всеки е тръгнал да харчи това, което няма ... или всъщност си го има но се прави, че е криза. Разбира се нашенците са доста парадоксални в това отношение ... всички поговорки от типа "три дни иху, после тихо" или "на гол корем - чифте пищови" са напълно валидни по нашите ширини.
Приветствам по-голямото харчене по време на празници ... но нека не сме лицемери ... да си признаем, че криза няма.
А идват и коледните празници ... ей там мамата си тракало. Ако ще пазарувам и тази година по-мащабно ще трябва да се възползвам от това, че няколко вериги бачкат денонощно ... иначе не бих издържал на безумните опашки.

Към края ...

2011-12-03T20:26:00.001+02:00

Отново е декември ... месецът носещ края на всяка една година, месецът който винаги се свързва най-хубавите празници - Коледа и Нова година. И за мен беше така, преди Тони да ни напусне. Вече я няма тази тръпка и приповдгинатото настроение. Вече си е поредният работен месец, само дето е по-хладно и мрачно.
Иначе всичко по старому ... different day, same shit ...

Фреди

2011-11-24T20:00:00.000+02:00

Днес се навършват 20 години без най-големият гений на световната музика - Фреди Меркюри. Благодарим ти Фреди /и Queen разбира се/ за всяко едно парче, което остави след себе си. Те продължават да са все толкова силни, важни и незабравими. Аз лично съм горд притежател на платинената ти колекция и се връщам към нея почти ежедневно ... дано някой ден и децата ми оценят твоята музика.

Show must go on ...

Правя това, което обичам

2011-11-19T10:55:00.000+02:00

Преди около седмица реших да започна нов блог посветен на една от страстите ми - пътешествията. За човек, който пътешества често а и е на ти с инструментите за търсене на изгодни самолетни оферти, нямаше нищо по естествено да споделям този опит във виртуалното пространство.

Започвам с няколко ревюта за това кой, как и кога лети от България до основните дестинации. Това е смело начинание тъй като информацията е обширна и има нужда то добро резюмиране. Следващите стъпки вече ще касаят същинската цел на новият ми блог - реални, интересни, практични и финансово добре издържани оферти.

Правя го преди всичко защото ми харесва, а на второ място е желанието все повече хора да пътуват. Живеем в такива интересни времена, че надали някога преди е било по-лесно да си опаковаш багажа и след 3 часа да си на коренно различно място. Лесно, просто, вълнуващо и не толкова скъпо удоволствие. Но е удоволствие, едно от тези удоволствия, които не се забравят с времето, спомените остават живи, както и натрупните впечатления.

Пътувай смело ... това обогатява. Посещавайте, коментирайте и подкрепяйте новото ми начинание.

Трипвания за 2012

2011-11-02T15:58:00.002+02:00

Ех, колко големи планове за пътувания имам през идната 2012 ... гранде африка и не по-малко гранде европа. Дано ... сме живи и здрави преди всичко!!!

Едни бързи ...

2011-10-18T21:41:00.002+03:00

... 1000 км към справката. Тъкмо мислех, че за тази година край, но отскочих по спешност до софето. Бай дъ уей ... доста по-добре изглежда нашата китна столица.

Сватбено

2011-10-08T10:19:00.000+03:00

Ето, че дългоочакваната сватба на двама много близки приятели вече е факт. Приятели: много благодаря за поканата, гостоприемството и невероятният купон, който си спретнахме цялата Piast фамилия. До нови срещи с и без повод ... дано следващата е вече не БГ земя през идното лято.

Това беше едно лудо, лудо европейско-нискотарифно пътуване ... направих всичко възможно да стигна бързо, евтино и неомачкано до крайната цел. Радвам се, че отново успях да се разходия из магическите улички на Краков ... бях забравил колко зареждащи са те.

Вероятно това ще е последното ми летене за 2011 ... а към справката добавям нови 7500 км ... е таз година доста намаелни км в сравнение на 2010, но може би догодина ще наваксам ... или може би не ;)

... Прекалено емоционално ....

2011-08-31T20:55:00.002+03:00

Нещата, които се случват са прекалено силни, дълбоки и емоционални, за да мога да пиша тия дни. Дано Бог ми помогне за да ги преодолея и намеря пътя, който търся.

Един край

2011-08-22T21:06:00.000+03:00

Благодаря ти Марго за 4-те съвместни години. Но животът продължава. Правя го за добро и за двамата.

Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Лятото

2011-08-17T21:55:00.000+03:00

Лято като лято ... особено след като човек живее на морето. Приема всичко за даденост и даже леко му омръзва. А знам, че за всички други ... неморски ... това е един блян, да откраднат седмица-две от сивото ежедневие ... и да се насладят безсмислено и пълноценно на мързела наречен почивка, с присъщите му неограничени количества пясък, бира и цаца.
Ако се замисля, тази година бях доста пасивен откъм плажуване. Лятото дойде малко по-късно и юни някакси бе пропуснат. Юлито го прекарах в ТХ ... а август ... well ... все пак понаваксах. Но някакси морето ми убегна, или съм остарял или наистина водата не бе достатъчно жегава.
Така или иначе лятото е към края си ... бавно но тенденциозно. Макра и жегата да е нетърпима тези дни, знам, че съвсем скоро ще се сгромолясят първите есенни дъждове, и ще е пито платено.
Нека да е лято ... срещи със стари другари ... и безметежни нощи.
Днес съм на вино и миди. Какво му трябва на човек?!

И замириса на море

2011-07-13T10:12:00.000+03:00

Самъртайм ... как се казва на чист български. Цял месец от последният ми пост. За това време влязохме бурно в летния сезон, стигайки до сегашните 30 и кусур градуси. Имах едно весело афтър-джулай парти, а преди дни си направим много бърз трип до Полша, по семейна линия. Всичко е под контрол, радостното е, че дядо се държи мъжки ... здрав и разумен. Дай Боже ...
А сега съм в лек принудителен, мъчителен и скучен ТХ отпуск ... къде заради ремона, къде заради животинските грижи които трябва да отпускам. Но утре съм на Кабакум ...
За справка на полетите - нови 3400 км.

Ценови сравнения

2011-06-11T19:07:00.000+03:00

Точно преди 5 години, след едно от много ми посещения в Будапеща ... реших да направя кратко ценово сравнение на основни ежедневни разходи ... сега се върнах към тези сметки и отново ги правя ... 5 години по-късно ... сравнението този път е БГ-БГ

2011 / 2006
> Мин. вода 1.5 литър 0.60 / 0.60
> Бродче 0.25 / 0.10
> Салам (шпеков) кг 12.00 / 10.00
> Бира (магазин) 0.90 / 0.65
> Бира (бар) 2.50 / 1.70
> Бира чужда (магазин) 1.20 / 0.90
> Кафе (кафене) 1.30 / 0.90
> Кола (кафене) 1.60 / 1.20
> Натурален сок (кафене) 2.00 / 1.50
> Сандвич 2.00 / 1.50 (тип тост)
> Супа 1.80 / 1.20 (топчета)
> Вино червено (магазин) 6.00 / 4.00
> Кино 8.00 / 5.00 (говорим за премиера)
> Билет гр. транспорт 1.00 / 0.60
> Картофи кг 1.40 / 0.60
> Черешки кг 3.00 / 2.50
> Гарсониера 300.00 / 350.00 (тук има много фактори)

Не-малко увеличени всейде ... само имотите се дънят :(

30

2011-06-10T10:08:00.000+03:00

Времето лети безусетно и безвъзвратно. Не знам дали защото всичко е толкова динамично, но някакси не усетих, че до няколко часа ще сменя 2-ката с 3-ка. А се чувствам добре ... физически без проблеми /да чукам/, макар и без спортни дейности. Здравословно също така .. да не говорим, че все още белите косми не са ме застигнали. Въобще ако трябва да направя бързо сравнение на някоя сегашна снимка с такава отпреди 10 години ... май, май добре съм се запазил ... Косата леко е уредяла и се измарям малко повече ... но хайде ... все пак няма идилия.
Връщайки се преди 10 години си мислех, че тези на по 30 и отгоре са неприятно-залежали чичковци ... въвлечени в монотонната си работа, без живец и възможност да продължат напред. И разбира се поне 2 деца на врата ми - най-вероятно вече ученици. Е тази схема не е точно такава ... и сега с течение на годините разбирам, че възрастта не е от значение в такава степен - важен е начина на живот, приоритетите, възможностите, духът и заобикалящите те. Е при мен май се получиха нещата. Животът май е по-благосклонен към мен, макар и наскоро да отне баща ми. Сега, когато вече преминавам в възрастта с 3 отпред - повечето ми приятели са я преминали скоро или не ... не липсват такива и на по 40. И сякаш всичко си е както преди, когато бяхме на по 18-20 ... все същите глупости се бушуват в главата.
Животът наистина е динамичен и доста по-различен от това на нашите родители. Преди 30 години, 30 годишните са били други ... улегнали, с 2 деца, и с начертан от партията живот за години напред. За добро и лошо - това вече е минало.

Сменям GD-то

2011-06-07T22:43:00.000+03:00

Аз съм пушач. Вече дългогодишен и закоравял. Светът е полудял и практически криминализира тази страст. Недай си Боже да се намираш в Западна Европа - можеш да си пушиш само вкъщи ... забрави за барове, ресторанти, спирки и обществени места. Ако имаш късмет можеш да намериш някоя стъклена клетка на летището докато нервно чакаш самолета. Лекарската гилдия /парадоксално пушачи/ също анатемосва този порок ... уж водещ до всички възможни болести на света, състаряване и какво или още не. Разбира се, не отричам негативите ... приел съм ги и съм решил да рискувам, просто защото обичам да пуша. Обичам да пуша в различни ситуации, с различни хора, в различни часови периди. Семейството ми също пуши ... баща ми, лека му пръст, пушеше има няма 40 години ... И когато беше в критично състояние, му казах просто да пуши след като му харесва .. не съжалявам за това. Майка ми и сестра ми - също в гилдията. Моята връзка с цигарите е отпреди 15-16 години ... отначало скришом, по 1-2, съвсем като рецидив ... спомням си едни пакети Мелник. Докато не настъпи 15.09.1998 г. /не бих могъл да забравя/ .... 1-ви учебен ден на последният ми клас в гимназията. Реших и отсякох: от днес ще пуша сериозно и безвременно. Избрах GD - тогава синият вариант измежду двата ... впоследствие остана единствен на пазара. Оказа се, че почти 13 години след този момент не изневерих на GD-то ... 13 непрестанни години х има-няма 365 кутии ... хайде няма да смятам. Имаше период на преъсване /студенстският период/ - бях се прехвърлил на син LM .... и сега, отново ги преоткрих ... тях новите-сини ...

Сезонът

2011-06-06T10:41:00.000+03:00

Сезонът на жегите настъпи. Както се случва последните няколко години ... въпросното БГ лято настъпва бързо и ударно ... почти без промеждутък след снеговете. Хората вече нямат нужда от пролетно/есенни одежди или обуща. Това си личи и по сметките за тока - аз лично изключих отоплението към 20 април, но мнозина поддържаха топлина и до средата на май.
Лятото е особено интересен сезон ... макар и да му липсват някои типични вълнения като липсва на спортни събития /изключае олимпийските години/. Всичко е небрежно, безвременно и мързеливо. Да не говорим за възможността да прекарваш немалко време на открито и да пийваш ледени ментови коктейли. Палатки, барбекюта и олющване на кожа - съвсем нормални и пожелателни екстри през следващите 2-3 месеца. Да - само толкова, но и чак толкова.
Лято е!

Амстел х 3

2011-05-27T21:48:00.000+03:00

Трета поредна интересна година в Амстердам ... няма такъв град. Неописуемо по ред причини, трябва да се преживее. Пожелавам го на всеки.
Към справката - 4800 км.

Затопля се

2011-05-18T16:20:00.000+03:00

Щом някои мои зиморничави познати са изключили отоплителните тела /около месец след другите/, значи е средата на май :) и се е постоплило. По традиция от последните няколко години студа преминава автоматично в топлик. Къде отиде хубавата пролет, тази която си спомням от студентските години в Полша? Май безвъзвратно се е загубило ... скоро ще бъде последвана и от есента.
При мен нищо ново, нищо интригуващо или вълнуващо. Дом-кола-офис и обратно ... малко спорт, малко пътувания и те така. За отбелязване е началото на неравната битка със злите калорични субстанции - основно бира, сладости и "бел леб" ... засега само сладостите успяват да поостанат. Дори съм решил до седмица-две да се пробвам да потичвам лежерно ... но дали цигарите ще позволят?
Прекарах уикенда в Троян, а още преди това /ако не съм споменавал/ цяла седмица в Трансилвания ... но оттогава изтече толкова много време, че спомените са полу-заличени. Следва едно пътуване до кофи-шоп столицата и това ще е за уж-пролетния май на 2011.

Самолети

2011-05-04T22:06:00.000+03:00

Не ми се пише кой знае колко ... може би след няколко дни.
Към годишната самолетна справка - 1600 км

Майско

2011-05-01T10:48:00.000+03:00

Последно драснах тук, точно преди трансилванското пътешествие. Горещо препоръчвам на всеки да се впусне в подобен трип. Една друга Румъния, една друга Унгария и една още по-една друга Германия - живописен район, туристическа цел и историческа атмосфера. Отново се върнах леко депресиран ... за пореден път, поредното място, което с толкова много е "дръпнало" пред нас, че всички коментари са излишни. А си спомням онези времена, в края на 80-те, когато стотици румънчета се катериха по влаковете и просеха за да преживеят. Отдавна този проблем е пренебрегнат, а развитието на страната е видимо ... с равни и добре планирани стъпки към по-добро благоденствие. За разлика от нас ... колко жалко!!!
Иначе периода е натоварен откъм работа: за мен от дистанция, поради поредни пътувания и срещи ... но колегите умело се справят с работната атака.
А пролетта все още е на никъде /sic!/.
Днес обявяват полският папа за блажен.

За кръпките

2011-04-17T16:44:00.000+03:00

България е една закърпена страна .... упс, де да беше закърпена, всъшност тя е една закърпваща се територия във всяко едно направление. Каква е етимологията на думата "кръпка"?
"...Кръпка е парче плат (понякога кожа), което се зашива върху дреха за да се скрие дупка, бримка или друг дефект на плата вследствие на износване. В преносен смисъл думата се използва за да покаже нещо чуждо, не на място, несвързано с обекта.
Макар че кръпките по дрехите са обикновено признак на бедност, понякога те са необходимост или мода. Така например някои пуловери, дори сака се продават с кръпки на лактите, където платът се трие най-много. На някои работни или спортни панталони се слагат кръпки на коленете за да предотвратят протриване и скъсване..."
Най-актуалните кръпки са разбира се тези инфраструктурните ... непозната обработка на пътищата в повечето нормални държави ... дълбока е причината на това, защо в БГ не се правят цели пътища, а просто се кърпи ... но използвайки дълбочината на думата "кръпка" е ясно, че ние живеем е една износена държава / или може би модерна ... но вярвам, че по-скоро износена без какъвто и да е било изглед за подобрение. Страшно ме дразнят инфраструктурните неуредици в милата ни родина ... не се учудвам на Бойко, че и на него му е трън в очите ... недопустимо е даже да си помислим, че в един град /визирам Варна, но това важи за всички градове/ ще карат хората сами да си пълнят дупките пред блока с асфалтова смес ... добрите пътища са икономика, туризъм, по-малко жертви и какво ли още не ... ако дърветата са дробовете на земята, то пътищата са крайниците ...

Смоленск - година по-късно

2011-04-10T14:49:00.000+03:00

Най-вероятно след днешната дата ще намалят драстично всякакви новини, спекулации и коментари относно трагедията край Смоленск. Просто защото поляците се умориха, а и година след случилото се, емоциите избледняват. Разбира се, катастрофата за винаги ще остане като най-голямата полска национална трагедия от подобен тип. А чисто човешката мъка на 96 семейства никога няма да избледнее.
На този ден, точно преди година, пътувах от Загреб към Варна с прикачване в Будапеща. Игор ми звънна да ме пита дали вече знам ... и така на летището в Будапеща прекарах няколко часа гледайки всички възможни емисии. Това е моят спомен от тази дата и разбира последващите 1-2 седмици ... дни на поклонения и погребения.
Светла им памет.

Много сме, силни сме

2011-04-05T21:23:00.000+03:00

Преброяването на един народ ... лето господне 2011. Последното такова национално статистическо мероприятие бе преди 2001, т.е. бях навън ... и не знам кой как ме е преброил. Сега обаче се преброих .... а адреса в лозята, този които ми е актуален, но не и постоянен, католик, 1 бр. домакинство. Това е за статистиката.
Изпълзяха първите данни за преброяването: нищо революционно, нищо неочаквано. По-малко сме: с има няма 600 хил. и продължаваме да намаляваме; само София и Варна растат стремглаво; поредните 186 села са без хора; по-стари сме, а жените пак са повече. Като цяло въпросите на това преброяване бяха няколко: София дали е 2 млн? - Не е; Варна втора ли е? - хмм, за малко; Каква е подялбата на етносите? - ей тук ще чакаме до юли, но аз лично смятам, че отдавна съотношието 85-10-5 е невалидно ... то по-скоро би приело следната схема 80-12-8 или дори под 80. Като цяло почти 30 % от хората вече живеят в София, Пловдив и Варна ... голям калабалък стана.

Мрачно, сиво, не-пролетно

2011-04-05T10:40:00.000+03:00

Преди седмица бях силно обнадежден, че зимните сивотии са към края си ... но явно този пролетен лъч не успя трайно да пробие в ежедневието. И така, в началото на април темптературите са все още около 5-6 градуса, а дори вече и в Полша пролетта трайно се е настанила. Явно пак сме наказани с лошо време, но този път с какво ли сме се провинили живущите по Аспаруховите територии.
Твърдо вярвам, че до тръгването към Трансилвания промяната ще е налице, че тежко ни и горко по карпатските друмове.
За отбелязване е тъжната новина за трагичната смърт на близък човек от Добрич - Злати ... ще те помним завинаги с добро ... почивай в мир!

Види и се края

2011-03-27T16:37:00.001+03:00

Чисто официално /астрономически/ зимата на 2010/2011 би трябвало да е приключила. Сменихме дори часа; почнаха да чистят улиците; мартеници висят на всевъзможни напъпили клончета, а аз дори вакумирах част от зимната "посуда". Но ... топлото ми се струва все още на повече от една ръка разстояние.
Както и да е, време е пролетно-пред-лятна диета и вкарване на следните промени в ежедневието: червено към бяло вино; бира към мента; яхния към салата и десетки други приятни неща съпътстващи сезона.

Зората на Одисей

2011-03-20T08:50:00.000+02:00

След почти месец вътрешна съпротива и последваща офанзива на войските на Кадафи, Западът реши: Нападаме. Вчера, новата коалиция удари противоракетната отбрана на Джамахирията. Изходът от тази операция е като цяло предопределен, въпрос е на няколко дни Кадафи да падне. Нека все пак се молим за цивилното население на Либия и дано жертвите са наистина санитарно пренебрежителни.

Либийската война засенче голямата човешка и дори ядрена драма в Япония.

Японски неволи

2011-03-14T13:12:00.000+02:00

Последните дни светът е вперил тревожен поглед към страната на изгряващото слънце. Япония беше жестоко разтресена за пореден път от 9 степенен земетръс по Рихтер и последваща ужасяваща вълна от Цунами. Видео материалите които ни се предоставят са потресаващи ... липсващи градове, десетки хиляди изчезнали, пожари и аварии в ядрените централи. Трудно може да се опише тази трагедия както за самата държава, така и за личните драми на всички потърпевши. Но вярвам, че Япония дисциплиниран народ с много хъс за борба и съвсем скоро ще се съвземат ... поне чисто икономически.
Жалко ... съчустваме!!!

Мистът Бийн и Мистър Шийн

2011-03-11T16:12:00.000+02:00

Аналгоята не е случайна ... и рима има даже. На времето /преди 20-тина години/, е епохата когато в БГ-то имаше само 2 национални телевизии ... никой не знаеше що е са това комедийни сериали, да не говорим за ситкоми. Те всъщност ситкомите дори и в САЩ не бяха кой-знае колко дръпнали напреди. Както и да е ... "чуждите" комедианти тогава бяха Бени Хил и Луй дьо Финес ... малко по-късно /поне при нас/ на екраните се появи и великият Роуан Аткинсън /aka Mr. Bean/. Това беше типът чувство за хумор, който и до днес ме кара да се смея на висок глас ... циничен, тънък, дори черен хумор ... но не просташки като Бени Хил, и не масов като Лесли Нилсен например. В средата на 90-те, бивайки в Полша по време на лятната ваканция имах възможност да се запозная с чудото "кабеларка" - нещо, което в БГ, още го нямаше. И по този начин светът се отвори пред мен, малко по-малко се превръщах в "телеман", и то телеман на новото телевизионно чудо - сериалите/ситкомите. Първо беше "спешното" с Джордж Клуни а после Central Park West. Пропускам умишлено Twin Peaks - защото той е извън всички категории, както и самите сови, които не са това което са. Дойде епохата на Приятели - за коио съм убеден, че остават за винаги номер 1 сред комедийните ситкоми, осноположник на най-ценното и търсеното в този тип индустрия, а именно забавното представяне на ежедневният живот на хората като нас, живеещи заедно ... имайки връзки ... и въобще движейки се през живота side-by-side. Надали има някой, който за миг не си е мечтал и неговият живот да не е просто устроен по подобен начин ... но така или иначе Холиууд е илюзия и изкусна манипулация. След приятелите започнах да следвам, а активният ми универститетски и социален живот почти изхвърлиха тв-то от ежедневието ми. Едва сега ... почти на 30, преоткривам отново този жанр с 2.5 мъж + неволите на Тед и бъдещата му съпруга. Общите неща с приятели отново са налице: невероятна игра, тънък хумор и добър сценарий. Почнах с Мистър Бийн, и трябва да завърша с Чарли Шийн ... най-скъпо платеният комедиен тв актьор, който за добро или зло беше изгонен от сериал /2.5 мъже/ ... жалко, язък, мамка му. Но както да се прави ... телеман съм и ще чакам някое ново откритие.

Мартенско

2011-03-06T18:22:00.000+02:00

Както казва майка ми, март беше "техният" месец ... нейният и на баща ми ... събирайки и двата им рожденни дни, 8 март и началото на пролетта. Сега март отново си остава нашият месец ... но откакто Той ни напусна, март носи спомени и тъга ... много спомени, за съжаление тези от периода на болестта надделяват и не можем да ги изтръгнем от съзнанието си ... и много тъга, защото семейните ни празници са изпълнени с празнота.
Надали има друг лек освен времето.

2 години без Татко.

Арабски вятър на промяната

2011-02-21T16:06:00.000+02:00

Почти 2 месеца света е вперил поглед върху ситуацията в Северна Африка. Получи се ефекта на доминото: масови граждански протести срещу власт-имащите ... срещу тези арабски лидери, които държат юздите с десетилетия. Паднаха Египет и Тунис ... йеменци и алжирци също се пробваха в тази игра. Но най-обезпокоявщите действия са разбира се в Либия. Там борбата по презумция ще е тежка ... а кървавите резултати вече са налице. Живеем в интересни, макар и мъчни времена. Дано Арабският вятър на промяната донесе позитиви с минимум жертви.

Все още фебрюари

2011-02-18T11:33:00.000+02:00

От последният пост минаха 10-на дни, работата остава все така на ниво "натоварено". Превключил съм на двойствен работен режим: през деня текущи задачи, бумащина и контакти ... а нощният режим е за моите скъпи партньори от далечните часови зони.
Като цяло нищо особено извън работният процес ... все още стои дилемата около априлското хойкане. Иначе днес си поръчах самсонайтчета ... чакам ги с нетърпение.
Спряха ми нета за известно време, след като се оказа, че ТТ са фалирали ... добре, че милите ми съседи имат бърза и проходима мрежа да успяхме да разделим сигнала орташката.
Бях за малко по южната дъга, из пловдивско ... но затова някой друг път!

Натоваренещи :)

2011-02-08T20:36:00.000+02:00

Като след панаир ... много, много работа. До края на февруари ще е така, но имам добри очаквания, че работата ще има ефект. Не знам кога ще намеря да драсна нещо по-така ... разбира се имам много да споделям за поредната порция видяно в Германия. Но сигурно отново ще избледнее преди да съм го постнал. И все пак съвсем на кратко, с ключови думи:
> Летище София: някакъв ад ... без шатъл, падащи тавани, кофти персонал и мизерни тоалетни
> Кьолн: ред, спокойствие, неверояте транспорт и ... панаир, Льовенбрау, много бира и наденица .. видях се с Милена след почти 20 години
> БГ-то ... уелл ... след директно сравнение с Германия - Афганистан

А за самолети.нет - 1-во пътуване на 2011 - 5500 км ... гоним 30-те хил. на 2010.

Аха ... ситуацията с Египет е все още неясна.

Кьолн

2011-01-27T15:55:00.000+02:00

Приключва една натоварена януарска седмица, нетипично за януари, но пък типично като за пред панаир. Освен този ми ти факт, че запомня и едно понеделнишко преживяване /24.01/ с кодово название Вестас.
Утре летя за Кьолн, дано няма климатични размирици тук, там и по средата :)

Стълбът

2011-01-22T12:11:00.000+02:00

Когато за пръв път отидох да видя бъдещият/сегашен апартамент, едно от нещата, които направиха силно впечатление бе един ел. стълб ... стоящ по средата на пътя. След почти 3 години свикнах с него ... както сигурно търновлии са свикнали със стълба си малко след автогарата посока центъра. Днес, стълбът бе премахнат ... чувствам се странно, сякаш нещо бе изкоренено. Разбира се сега очаквам да запълнят дупките и да измият улиците ... и направо ще се разплача от мъка :)

Смоленското продължение

2011-01-19T11:36:00.000+02:00

Мислех си, че няма да пиша повече за Смоленск ... но ето, че трябва.
Вчера полският a-la МАК комитет публикува и своята презентация ... с акцент върху разговорите от контролната кула в Смоленск.
Нямаше нищо революционно, но има няколко нишки, които допринасят към завързаността на проблема, а те са
1. Полша се чуди ... а вече не само Полша, защо в доклада на МАК нямаше и следа от тези разговори
2. Контрольорите в Смоленск са знаели, че времето не "става" за кацане още преди да литне самолета от Варшава ... и в продължение на почти час се водят бурни вътрешни какво ще го правят полският туполев и къде да го насочват
3. Когато руският ИЛ пробва да кацне неуспешно е пределно ясно /10-15 минути преди ТУ-154М/, че мъглата е много сериозна, без видимост над 200 м. Има записи от камера, на прелитащият ИЛ, където се вижда само негова сянка. Това води до точка 4
4. За да кацне един самолет, колкото и добре оборудвано летището и самолета, то все пак трябва да го виждат от кулата. В случаят в Смоленск нито едно от тези условия не е било на лице ... и идва казуса дали въобще е трябвало да се позволява дори минимума от 100 м, или въобще да бъде пратен директно без пробно кацане към Внуково или Витебск
5. И най-важното, произхождащо от точка 4 ... предвид този факт, контрольорите не са знаели реално на каква височина е самолета ... нито пък самолета е знаел ... давали са напътствия към него с мисълта, че той се движи правилно и е на 100 ми височина ... а явно е бил вече на 30 м .

Ефектът Смоленск

2011-01-18T13:30:00.000+02:00

Едва ли има световно събитие, хайде да ограничим до европейско такова, което вече 9 месеца се коментира непрестанно. Ако трябва да бъда честен, следя събитията около смоленската катастрофа сравнително често и обстойно. Но няма и как да бъде иначе - след като полските новини бълват поредни факти, а и като цяло полският обществен и политически живот и изцяло зависим от тези събития. Особено раздвижване имаше след оповестяването на доклада на МАК миналата седмица - и съответните остри критики в Полша. Нищо странно и нелогично в това ... поляците не могат и не искат да приемат факта, че президенсткият самолет просто е паднал, а руснаците нямат никакво намерение да се поддават на полските теории на конспирацията. Като говорим за конспирация: от времето на Кенеди - определено най-развинтени тези. А това не е случайно ... и не само заради факта, че в нашата част на Европа всеки подозира съседа си, всеки тайно се надявам съседа му да се провали, за да заеме неговото място. А особено в този случай, полско-руските винаги са били и ще бъдат крайно недобросъседски. Полските теории са десетки, като започнем от meaconing, атентат с бомба, специално предизвикана мъгла, блокирани системи за управление на самолета ... няколко филма от сцената на събитието - с аудио и видео анализ как руските пожарникари/войници умъртвяват няколкото оцелили от катастрофата. Руската версия е само една - грешка на пилота и психическа пресия от страна на вип-пасажерите ... всичко това в състояние на гъста мъгла е довело до катастрофата. Аз съм прагматичен човек, по-склонен съм да вярвам, че руската версия е реалната версия ... т.е. едно лошо съвпадение на няколко обстоятелства. Разбира се, като полски гражданин се интересувам и от различни мнения, коментари и подозрения ... но голяма част от тях са science-fiction ... а други ... well, просто недоказуеми.

Януарско, болнаво и нищо повече

2011-01-15T17:59:00.000+02:00

Генерално безсмислен месец е януари. Но всяко нещо трябва да си има начало, и май само с това си остава важен този месец - като начало на поредното лето господне. Животът едвам, едвам започва след декемврийските празници и не случайно има една цяла поредица от именни дни през януари та да можем да усетим, че не сме изцяло в застой. Върлуват едни грипозни инфекции; чисто търговски - стагнация; климатично - едно неопределено.
Успях да си направя една доста подробна справка за всички разходи през 2010 ... надявам се полезен лост за определянето на целите през тази година ... знам, кое ще се стремя да режа и къде да поотпусна края ... не че има кой знае колко за отпускане. Като цяло свободното време минава в планиране на пролетно-летните сбободни дни ... пиене на чай /принудително/ и гледане на сериали и премиер лийг /тук обезателно/.
Ще пиша пак ... още през януари ... ако не, значи съм пречупил маразма :)

Ден първи - рипорт

2011-01-03T19:57:00.000+02:00

Започнаха ден първи, седмица първа, месец първи от 2011. Най-накрая, така да се каже ... бях си планирал няколко по-важни задачки за довършване/започване ... и всичко е наред ... вървим по план график.

Затрупа ни ... типично по добруджански, без преспи, но затова пък яко ветровито. Тъкмо реших да пална един фас на балкона и се отказах безотказно :) Ще пуша под аспиратора явно.

И само за справка, за нещата които се случиха днес:
> Акциза на горивата: неприятна новина - бензина поскъпна безбожно и мина дизела
> ДДС-то в Гърция: И там едни драми ... ама си е техен проблем
> Данъци, банки, ревизии: Като всеки един януари - газ до дупка
> Анти-пушене: Почнаха гонките по ресторантите, явно ще ме ядосат :)

И накрая - за съжаление се простихме с великата народна певица Надка Караджова. Мир на праха и.

2011 - дъ бегининг

2011-01-02T12:28:00.000+02:00

И така, преминахме отвъд 2010 ... както всяка година, не се случи нишо черезвечайно ... нямаше разместване в пространството, живота не се промени. Всъщност само и единствено се попреместиха няколко цифрички в календара и туй то. Последният ден на 2010 премина в айлячество и подготовка за трапезата ... а след това обилното опустошаване на стъкмените блюда, обилно поляти с вино ... минавайки през традиционните тв шоу програми, привествието на Първанов, хвърчащи тапи от шампанско и серия от пукоти на заря и пиратки.
На васильовден заложих определно на мързела + кратка разходка покрай морето ... и така до ранния следобед, когато опънах лежерно крачка пред тв-то за да проследя 3 поредни мача от английското. Гледайки тв-то просто заспах и се поразбудих след 12 часа в следващият 2 януари /т.е. днес/. Днес май деня ще е подобен ... целите са 3: подготовка за утрешния разботен - т.е. пълна хигиенизация и дрехо-гладене; лек спортен нюанс под формата на басейн; до-опустошаване на остатъците от трапезата - все пак трябва да започнем отново да смъкваме килгорами от утре.
Седмицата се очаква сравнително натоварена - всъщност целият януари ще е такъв ... трябва да приключим финансово годината и да подготвим панаирното участие в Кьолн.
Но затова, в последствие.

Всичко е Фейсбук

2010-12-29T22:59:00.000+02:00

Няма да открия топлата вода, ако кажа, че Фейсбук се настани трайно в живота на всеки активен онлайн потребител. Също както Гугъл преди 7-8 години или Уикипедия малко по-късно. Мога спокойно да твърдя, за добро или лошо, че живота вече е FB - там са всички приятели, врагове, колеги, та дори и бебета и животни ... няма вече e-mail, няма виртуални картички, или телефони. Събуждаш се ... влизаш в профила ... и си вече сред цялата тълпа хора ... кой къде ходил, ял, кого видял или с кого се сприятелил ... каква музика слуша или какво късметче е изтеглил.
В тази връзка, искам да се оправдая, че вече не съм активен блогер ... макар, че спокойно бих могъл да комбинирам и двете. То си е цяла срамота да постна 5-6 нещица тази година ... при 10 пъти повече през 2007 например.
И тъй като сме в края на годината ... е време за размисли и обещания. Ретроспекцията е в фейсбука - статуси, настроения, снимки и всьо, всьо ... а обещанията: well - сигурно пак там и през 2011. И все пак, ще направя пореден опит да пиша тук повече - поне 2-3 пъти месечно.

И пак успех в живота.

Към края на 2010

2010-12-27T15:48:00.000+02:00

Годината се претърколи ... някакси бързо /за пореден път/ и някакси пак не успях да вкарам и да отразявам ежедневието си. Еми майната му, като нямам муза, пък няма да пиша.
Година по-късно отново ще драсна на две на три местата, които посетих, някои за сефте, други за пореден път. Ето ги и тях:
Испания - Малага /частно/;
Италия - Катания - Таормина /частно/;
Румъния - Букурещ /транзитно отново/
Германия - Кьолн и Хамбург /панаири/
Холандия - Амстердам /панаир/
Сърбия - Белград /работно/
Босна - Сараево /работно/
Хърватска - Загреб /разботно/
Унгария - Будапеща и Балатон /частно/
Чехия - Прага /работно/
Литва - Вилнюс /работно/
Латвия - Рига /работно/
Естония - Талин /работно/

Ако съм изтървал някои - да прощават ... догодина пак.
Очаквам една интересна 2011 ... настина интресна, дори и леко революционна ... но затова по-нататък.

Успех в живота!

Голямата Полска Трагедия

2010-04-10T19:53:00.003+03:00

Тази сутрин се случи нещо невиждано трагично не само за Полша, но и за света. В самолетна катастрофа около Смоленск загинаха 97 най-висши представители на полският политически, икономически и военен живот. Сред тях бе и Президентът Качински. Не си спомням друго такова събитие, което е водеща новина по целия свят. Последната такава отново беше свързана със смърт на друг поляк - великият Йоан Павел II. Както и да се пише ще е малко, хаотично и въобще ... нямам думи. 97 лични трагедии събрани в 1 огромна полска трагедия, която неминуемо ще ефектира върху бъдещето Полша. Нека Бог да пази втората ми родина.
Поклон пред паметта на полските държавници!

Великден

2010-04-03T21:03:00.002+03:00

Гледай ти ... все едно вчера си правехме онази прословута снимка с Яцек, където му давам 10 лева ... пък то било точно преди година. Не веднъж съм твърдял, че времето минава неприлично бързо. Последният ми пост тук бе преди почти 3 месеца.
Съвсем накратко ще направя бриф от този период.
Като цяло зимата беше яко-добруджанско корава ... до последно ... и на макс. Преспи и вихрушки ... идеално време за домашен релакс на чаша червено вино. Февруари мина неусетно ... даже нямам спомен какво точно се е случило. Бях погълнат единствено от работа ... с множеството контакти след панаира. Моите очаквания се сбъдват до известна степен, но нека изчакаме още месец. Март бе носталгичният за нашето семейство месец. Първата година без нашия татко, рожденни дни и в очакване на пролетта. Задействахме изготвянето на паметника, който живот и здраве ще бъде готов до дни. И отново работа, даже немалко. Едни добри месеци за фирмата и по-специално моят отдел /да чукам на дърво/. Дали кризата наистина отминава безславно? Нека изчакаме още месец.
Отразихме едно кратко ходене до Търново и Етъра ... с цел смяна на сивотията. И ето, че дойде април - пролетен и великденски както всеки път. Направихме едно дългопланирано ходене до Ямбол, посещавайки гробовете на близките ни. Посетихме и Болярово ... след повече от 20 години. Върнах се в миналото, в детските и безгрижните спомени. Но хората вече ги нямаше ... това което намерихме, беше почти в разруха. Но важни са миговете все пак. Предстои ми поредното пътуване - до Босна и Хърватска ... а в края на пролетта - поредните няколко ... тук и там.
Честит Великден.

Яваш, яваш

2010-01-25T20:29:00.002+02:00

2010 започна прекалено летаргично. Неспирно удължване на коледните празници, преминавайки под знака на безбройните именни дни през януари. Като за капак, снежната клопка продължава повече от седмица с рекордно ниски температури от по минус 20. Бррр.
Работната година все още не е зацепила и след няколко дни ни предстои и първото панаирно участие за 2010. Имам много оптимистични очаквания от Кьлнското изложение. Дано наистина усещанията се сбъднат.
За съжаление ме настигна неприятна новина, относно близък познат от Унгария ... покосен от мозъчен кръвоизлив. Състоянието му е повече от критично. Дано Господ му даде сили. В такива моменти отново се замислям, колко кратък, странен и безумен е житейския път. Дръж се Кенан!

Да ти честитя ли?

2010-01-01T22:29:00.002+02:00

Новата 2010 започна ... ден като ден, с единствената разлика, че станахме по-трудно, по-късно и по-натежали. Но затова пък времето предложи поредната аномалия - 19.5 градуса и жарко слънце на връх Васильовден.
Да си пожелаем една успешна година, по-добра от предходната. И нека преди всичко сме здрави!

Нещата, за които съжалявам, че не съм

2009-12-22T19:50:00.003+02:00

Студените декемврийски вечери са добра предпоставка за по-дълбоки мисли. Всъщност не бих могъл да се оплача от липса на мозъчен брак ... даже по-скоро обратното ... в главата ми се редят прекалено много сюжети. За добро или лошо по-незначимите се "ирейзват" толкова скоростно, че даже сега съм забравил какво точно имах предвид когато започнах да пиша преди минута :)
Днешният пост е продиктуван от поредната "порция" мисли ... равносметки за това кой съм и какво ме дразни в себе си. Някой мъдър человек беше казал, че за да обикнеш другите, трябва да приемеш преди всичко себе си ... явно тази стъпка отдавна съм я прескочил, защото поне в тази насока нямам оплаквания. Но има редица неща, за които съжалявам, че не съм съумял във времето да преодолея или дори да ги вмъкна в ежедневните си маниери. Неща, които може би биха украсили живота ми ...
> За книгите: Наистина тая дълбока омраза към себе си, че словото не влезе трайно в живота ми. Предпоставките бяха толкова ясни и очевидни ... рафтовете в домашната библиотека преливаха от книги, прочитани и препрочитани от семейното тяло. Но не и аз ... несравнимо малко ... не успях да се самонавия да се запозная с магията на литературата. Макар и на "стари" години да правя подобни опити ... то все още знам, че вестинка или онлайн изданията са с предимство
> За близостта: Винаги съм вярвал в хората почти безрезервно ... защото надали без подобна вяра светът щеше да върви напред. И все пак бих предпочел да изразявам чувствата си към близките ми /приятели и семейство/ по-живо и по-често. Но се надявам, че те /близките/ тайно знаят, че това не ми е основно качество
> За радостта: Много сходна характеристика ... приемайки, че всичко хубаво което ми се случва е просто даденост ... към лошите моменти подхождам подобно предполагам. С една дума не съумявам да следвам принципите "живей за мига" и "радвай се малките неща в живота" ... Ех, ако можех, но уви!
> За любовта: Виж по-горните 2 точки ... и няма да има нужда от повече дообясняване
> За новите и непознати неща: Традиционалист съм и това е. Във всяко едно отношение следвам принципното и морално поведение ... и всичко друго излиза извън границите на моят толеранс. Трудно приемам новите неща ... трудно се хващам за тях ... аз просто нямам нерви. Губя интерес турбо-бързо, и сигурно това е причината да не обичам планината; ските; фитнеса; активния спорт и десетки други неща. Как съм се научил да карам добре кола ... остава загадка. Но явно съм знаел, че ще ми е важен атрибут за вбъдеще.
> За бизнеса: Смея да твърдя, че трупам немалък опит в управлението ... а по-важното, че моите началници, колеги и подчинени приемат това мое качество като основно. И въпреки всичко, съжалявам за липсата на достатъчно бизнес идеи ... макар и сериозно да подобрявам това си качество.

Ако се пресетя, ще допълвам ... до момента в който синтезирам и нещата, за които хич даже не съжалявам, че съм.

Ретроспек / ция из Европа' 2009

2009-12-17T11:08:00.003+02:00

2009 беше година на пътуванията ... къде по за дълго, къде мимолетно.
Опитах се да направя една скромна ретроспекция на международните визити през Ano domino 2009. Една забележка, от списък изключвам 5-те пътувания до Букурещ, като по-едно време имах чувството, че познавам румънската столица повече от нашата ;)
> Януари - премина учудващо без пътувания
> Февруари - Йорк + Бридлингтон, Англия
> Март - Прага + Будапеща
> Април - Истанбул; Флоренция + Пиза /частно пътуване/
> Май - Хамбург + Амстердам
> Юни - Тимишоара
> Юли - Париж + Милано + Хамбург + Щутгарт
> Август - по варненските плажове ;)
> Септември - Анталия /почивка/
> Октомври - по балчишки баири
> Ноември - Прага + Вроцлав + Будапеща
> Декември - Дъблин

Новата 2010 се очертава с ударни пътувания още от януари - предстоящо изложение в Кьолн; планирано пътуване до Мехелен, Белгия и още едно изложение в Амстердам.

Декемврийско, но не и предпразнично

2009-12-13T18:33:00.003+02:00

Не съм писал цяла вечност, а може би трябва по-често да се хващам за блога си. Причините са комплексни предполагам ... може би честите пътувания, може би липсата на кой знае какви интересни моменти или просто наситеност от е-пространството.
Така или иначе пиша в тази декемврийска вечер ... остават 10 дни до коледните празници. Винаги този период е носел щастие и емоции в нашето малко семейство. Всъщност това бяха и единствените дни, в които 4-мата бяхме заедно ... особено след като се отделихме от дома. Но тези празници вече никога няма да са същите без Тони. Ще носят мъчителни спомени за неговата болест и тази отвратителна година, която всички ние бихме искали да не се е случвала. Но не можем да върнем Тони за съжаление. Трябва да пробваме без него и да се опитаме да запазим огнището и връзката с големи усилия ... може би до момента, в който семейството ни ще се увеличи с нови членове, което би притъпило болката.
Като знам себе си, надали пак ще пиша преди началото на 2010 ... така, че пожелавам на себе си и близките си преди всичко здраве и вяра.

Андрей ни е напуснал

2009-09-09T15:13:00.002+03:00

Един от любимите ми хора; човекът който повярва в моите музикални способности; големият талант Андрей Попов за съжаление ни е напуснал на 09 юни. Далеч от дома, неговият път завърши в Австралия, където замина преди повече от 10 години.
Съжалявам, че не успяхме да се видим за последно.
Дължа ти много Андрей, почивай в мир!

6 месеца без Тони

2009-09-05T09:21:00.002+03:00

Времети лети неусетно. Ето, че минаха 6 месеца без скъпият ни татко. Благодарение на влиятелни приятели в Добрич, за което им благодаря, Тони беше номиниран посмъртно за почетен гражданин на Добрич за 2009. Това е минималното, което мога да направя за него - в името на неговите огромни заслуги в науката. Надявам се и бъдещите поколения да се възползват максимално от неговите постижения.

Почивай в мир Тони!

Пародията Bulgaria Air

2009-08-01T10:54:00.003+03:00

Тази седмица беше тежка откъм прекосяване на половината Западна Европа. 5 полета; 7 летища; 3 рент-а-кара в 4 държави. Но ще започна отзад напред ... от най-фрапиращото.

Пътуването завърши с връщането към България. Трудно намерени билети от Франкфурт до Варна ... в последния момент, с цената на много усилия и не по-малко разходи. Чекирахме се на летище Франкфурт в очакване на полета до София с нашите любими линии ВА. Драмата почна оттам, че имахме допълнителен багаж - скъпа ръчна машина, побираща се в малък куфар. Но не успяхме да я чекираме поради свръх багаж ... както и не можахме да я вземем като ръчен багаж. Остана варианта "доставка от самолета". И така ... ръкава на Gate C 6 ... 2 изпити бири в очакване и навлизаме в самолета. Първата срещната стюардеса беше видимо жена на над-средна възраст ... явно персонал на Балкана още от 70-те. Другите две - застаряващи 30-годишни невъзпитани и арогантни мадами.

Следващото неуместно впечатление беше същността на летателната машина ... някакъв Боинг, отдавна заслужил вечен технически покой. Стар колкото света, ултра примитивен и "побългарен" ... с лепени части, седалки и темподобни. Пилотът - със същият статут като въпросната първа стюардеса ... мънкащ на неразбираем английски език. Поради леко закъснение в началото, пилотът трябваше да навакса чрез скоростно приземяване - много неприятен процес за мъжките уши, стомах и достойнство.

Кацайки в София се оказа, че нашата стюярдеса си няма и халхабер за процедурата за спеиалният багаж. И така .. 40 мин. преди следващият полет ... никой на летището нямаше представа къде аджеба е малкият бежав куфар съдържащ машина за хиляда лева. Наложи

се да чакам за всеки случай на лентата, докато колегата се обясняваще с наземния персонал на чек-ина. Багажа се намери, макар и неочаквано чак във Варна.

Вторият полет не помня ... изморен от емоциите, виждайки че се качвам в нещо с 2 перки и общо 20 места реших да медитирам чак до Варна.

А на летище Варна ... 5 млади французи не дочакаха багажа си ... изгубен някъде /най-вероятно в София/. Важното е, че обслужващият персонал във Варна им обясни на чист български, със забавен говор, с цел явно разбиране на английски език: Гоу Терминал 1, Изгубени Багажи.

Пародия.

В процес на подготвяне на първите части от юлско пътуване.

Следизборно

2009-07-06T22:02:00.002+03:00

Най-накрая! Приключиха всички безумни политически кампании, залъгвания и примамливи обещания. България направи своя безапелационен избор - видя в лицето на Генерала новия месия. Само 8 години след като Симеон се качи победоносно на трона, нашия беден народ взе подобно решение. Разбира се, дали решението е било правилно ще се прояви в следващите няколко месеца или доро години.

Няма да крия, че моите политически нагласи са леви, или по-скоро социални. Но и това няма да крия, че никога не съм гласувал за БСП като партия ... винаги съм избирал неутралния - либерален кръг. Съжалявам, че жълтите се сгромолясаха, но вярвам, че това се случи само заради негативите от тройната коалиция.

Какво да очакваме от Бойко? Никой не знае, може би и той самия ... нито кога, как точно и в какви параметри. Има ясни обещания и закани за реваншизъм, което е сериозен плюс.

Аз лично очаквам няколко неща ... къде маловажни, къде по-ценни. Неща, които неминуемо биха запазили кредита на доверие.

1) Развитието на България: Толкова широко понятие, че трудно може да се обхване. Тук преди всичко важно е истинското усвояване на фондовете; тотално развитие на инфраструктурата; съпорт на износа и икономика на знанието

2) Реваншизъм: Късата българска памет и маразма трябва да бъдат преобърнати ...

3) Нашето бъдеще: Инвестиция в нашите деца ... образование; култура; спорт и наука ... ако трябва ще ликвидираме войската както Исландия ... но 4-те точки са колони ако искаме България да съществува и след 100 години

4) Българското: Някой сеща ли се някоя известна българска марка ... пълна подкрепа на българското производство ... от земеделското до тежкото машиностроене

5) Контрол, правила, организация, ред ... нека всички полицаи получават по 2000 лв заплата; нека всички инфраструктурни проекти бъдат правени наистина; нека този който хвърля боклук през терасата да работи обществено 1 седмица; нека всеки знае правата си

Има толкова много още ... но нека го оставим за близкото бъдеще.

Летни мисли

2009-07-01T16:42:00.002+03:00

Отново е юли, отново е лято. Тук отново бих подхванал темата за Джулая, както всяка година, но този път ще започна от празната /пълната чаша. Винаги съм се чудел как може човек да каже, че една чаша е наполовина пълна. За мен тя си е хептем наполовина празно - явно съм песимист/прагматик.
И да се върнем към лятото и Джулая. За жалост нашите климатични условия позволяват единствено на зимата да се задържи за по-дълго време. С лятото е другояче: едва започнало - преди 2-3 седмица - от Еньовден денят започва да се скъсява. Или моят логика е крива, или някакси не е много практично да започне лятото и да се скъсяват дните. Затова и винаги Джулая ми носи малко тъга ... началото на края ... има няма 60 дни до първите сериозни дъждове, които измиват топлината на морските вълни.
Но няма как ... все пак да му се насладим.

Джако ни напусна

2009-06-26T09:15:00.002+03:00

Снощи ни напусна един от най-великите, а може би и най-великият на музикалната сцена - кралят на попа - Майкъл Джексън. Малко преди да навърши 50 и малко преди да започне турнетата си в Лондон, Джако си замина. Каквото и да се напише за него, то може да бъде само едно - велико и грандизно ... повече от 40 години на сцената; продал най-много албуми; най-изкусният танцьор сред певците; създател на цяла нова индустрия. Той бе човекът преобразил не само себе си, но и света на музиката. Със сигурност ще липсва на всички и гордо ще заеме мястото си до най-великите ... които вече свирят на небесната сцена.

Поклон пред Джако!

http://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Jackson

След рожденният ден

2009-06-15T20:06:00.003+03:00

В петък започнах да се приближавам все повече към 30-те. Останаха само 2 свещички до този момент. В интерес на истината, когато бях на 18 съм си мислил, че тези на 30 са си свършили работата и им е крайно време да се преместят в някое предградие; да ходят на почивки с каравана и да отглеждат трите си деца. Като усещане ... все едно това беше вчера, а ето, че аз вече приближавам тази възраст. Да не говорим, че повечете ми другари вече я прескочиха или ще я прескочат поне половин година преди мен. Никога не съм се замислял за възрастта ... а за това какво ми се случва и накъде съм се упътил. И сега е така ... дали ще съм на 30 или 40 акъла ми май ще е същия /или поне дано такъв да си остане/.

Началото на лятото отново носи десетки идеи и планове за неговото прекарване ... като почнем от стандартния уикенд-плаж и минем през вечерите по морските заведения. Този уикенд отскочихме на един южен поморийски уикенд ... съвсем скоро се очаква и ходене до Лозенец. Междувременно ще ни навести и Джулая. Може би за първа година няма да имам чуждестранни гости, но нищо не е загубено. През септември планираме едно турско плажуване.

И така ... лятото започна.

Човешки съдби

2009-06-12T11:33:00.002+03:00

Вчера пътувах в едно такси. От дума на дума, разбрах, че на щофьора нещо му тежи на сърцето. Каза, че скоро ще ходи на ТЕЛК. За съжаление, се оказа, че наскоро са му открили рак и вече кара химиотерапия. Спомних си за баща ми, и за цялата мъка в нашето семейство. Човекът искрено призна, че не се страхува от смъртта, но се страхува от това, че оставя малки деца, още повече жена му е починала миналата година също рак.

Пожелах му много кураж, воля ... и дано Господ да го опази.

Това са нашите човешки трагедии

Трима велики футболисти

2009-06-01T12:18:00.002+03:00

Футболният сезон по европейските терени за съжаление приключи. Казвам за съжаление, защото винаги и добре да знаеш, че в съботният или неделен след обяд можеш да се наслаждаваш на някои велики мачове. Особено зимно време ... когато е по-добре да не си показваш носа ... една мъжка компания е идеалната алтернатива /казвам мъжка, защото още не съм срещал дами със сериозен интерес към футбол/.
Изминалата седмица беше последна по футболните терени на трима велики футболисти. Кой от кой от по-велик, представители на различни държави ... имащи общи съдби и успехи: печелили големи трофеи за клубовете и страните си.
Луиш Фиго завърши кариерата си в Интер; Паоло Малдини - там където започна в Милан, а Павел Недвед в Ювентус.
Футболната игра няма да е същата без тяхната магия.
Успех в бъдещите начинания.

Били сме по-глупави от датчаните

2009-05-15T10:15:00.002+03:00

Преди няколко дни, българската преса гръмна с новината, че евродепутат од Дания ни нарекъл нас и романещите по-глупави ... че нищо не сме направили и че не трябвало да имаме повече евродепутати от датчаните.
Еми, че прав си е човека! Даже думата глупав не е много точна ... по-точно "примитивен" и "хитър" повече би прилягал. Всъщност цялата ни преса, обществени коментари веднага започнаха с тезата, че когато ние сме били един вид империя по време на Иван Асен, скандинавците са били просто един племена "а ла канибали". Кой го е еня какво е било преди 300, 500 или 800 години. Важни са няколко неща, обективни и нетолкова субективни, предопределили историята на България:
1. Още по-време на Древна Елада, племената населяващи сегашна България - демек траки, са били описвани като хора, които не са задружни и хитри
2. Появяват се пра-българите ... чисто и просто агресивен номадски народ от Азия.
3. В продължения на столетия се получава истински микс от народности; микс от култури и религии; минават кръстоносци, византийци, авари, татари, хуни и кой ли още не
4. За да се стигне до малшанса с идването на османците. Всъщност това наистина е малшанс, защото благодарение на това България пропуска културната еволюция, актуална в Европа. Такива понятия като ренесанс, барок и рококо остават само в бъдещите учебници по история. Да не забравяме и индустриалната революция от края на 19 век.
5. След почти 500 години в застой, изведнъж се хвърляме бурно в монархически-земеделски-пролетариат. Междувременно с това се хвърляме в 2 балкански и 1 световна война след които всъщност не печелим нищо
6. След 20-на години някакво нормално съществуване, след което яростно се хвърляме в мощна битка, рамо до рамо с Хитлер и Мусолини. Ефектът е много интересен, неповторим бих казал, по едно и също време сме във война с 2-та фронта: Американците ни бомбардират; Руснаците нахлуват; Плюем немците.
7. Идва периода на строгият тоталитарен режим - 45 години стигат или не стигат, няма никакво значение.

Всяка една от тези по-общи 7 стъпки допринася до това, което сме. Повечето са чисто обективни, изцяло след наше решение и желание.
Няма какво да се лъжем. Ние сме дупката на кавала ... недоразвит народ, без почти никаква инфраструктура, култура, наука и образование. С най-ниски доходи и с най-голяма корупция. Така, че нека не се сърдим на Датския евродепутат за това, че ни смята за глупави.

За Татко

2009-05-14T10:11:00.002+03:00

След като той си отиде от нас, има една песен, която постоянно ми звучи в главата и винаги я свързвам с него.
Може би той е именно там, някъде над дъгата ... ето и клипа към песента /клипа е без значение/

http://www.youtube.com/watch?v=wZFkXQKCuBc

Somewhere over the rainbow

Way up high

And the dreams that you dreamed of

Once in a lullaby ii ii iii

Somewhere over the rainbow

Blue birds fly

And the dreams that you dreamed of

Dreams really do come true ooh ooooh

Someday I'll wish upon a star

Wake up where the clouds are far behind me ee ee eeh

Where trouble melts like lemon drops

High above the chimney tops thats where you'll find me oh

Somewhere over the rainbow bluebirds fly

And the dream that you dare to,why, oh why can't I? i iiii

Well I see trees of green and

Red roses too,I'll watch them bloom for me and you

And I think to myself

What a wonderful world

Well I see skies of blue and I see clouds of white

And the brightness of day

I like the dark and I think to myself

What a wonderful world

The colors of the rainbow so pretty in the sky

Are also on the faces of people passing by

I see friends shaking hands

Saying, "How do you do?"They're really saying, I...I love you

I hear babies cry and I watch them grow,They'll learn much more

Than we'll know

And I think to myself

What a wonderful world (w)oohoorld

Someday I'll wish upon a star,Wake up where the clouds are far behind me

Where trouble melts like lemon drops

High above the chimney top that's where you'll find me

Oh, Somewhere over the rainbow way up high

And the dream that you dare to, why, oh why can't I? I hiii ?

P.S. Missu you Dad!

Един ден в Изчислителният Център

2009-05-13T13:04:00.002+03:00

Това не е някакъв разказ за обиколка на някоя сграда на НАСА, а просто едно прясно впечатление от днешното ми "висене" в т.н. Изчислителен Център във Варна. Някаква си стара соц. постройка, приютяваща някаква си данъчна дирекция и куп други подобни отдели. Едно място където ходят различни хора с различни интереси, но с една обща цел: да попълнят някакви си декларацийки, да ги подадат и да чакат още месец за да се срещнат пак и да си платят това което са подали.
От горе-описаното, можем чисто и просто да кажем, че този ИЦ представлява българската бюрокрация в пълна сила. Още преди началото на работното време, има опашка от около 50 човека, всеки с различна цел. За тези които посещават сданието за сефте, остава неприятното чувство, че въобще не знаят за що са там; към кого да се обърнат и аджеба какво точно следва от тук нататък.
Гише номер 1: - чакаш да си вземеш празен формуляр;
Гише номер 2: - модерна машина от която си взимаш пореден номер, за да можеш гордо да се наречеш "чакащ"
Гише номер 3: - табло с образци, писани на ръка разбира се, касаещи някаква несъществуваща информация
Гише номер 4: - същинското гише, където те викнат за да си оставиш документите
След месец, при поредното идване, гише номер 2 ще се повтори, и остава новото гише номер 5 - плащаването :)
Декларацията: декларация за придобиване на имот. Първо човек се чуди, защо въобще трябва да подава подобна декларация, след като даден имот е купен, нотариално заверен, вкара в регистрите и т.н. Всъщност по-скоро въпроса е, дали след това деклариране, няма да има нужда да се декларира едно и също нещо на няколко места ... но както и да е ... да продължим към деклрацията. Декларацията се състои от 6 страници, които се попълват разбира се на ръка - за по-голямо улеснение. Основната част касаеща личните данни е стандартна, понятна и приемлива. И ето, че стигаме до частта с техническите данни: таблица след таблица; технически съкращения; цифри, термини и описания. Като интелигентен човек имах сериозни проблеми да попълня тези данни /като ще се окаже в последствие, че част от тях бяха грешни/. Но се чудя на другите "чакащи" не притежаващи същите разумни способности. Всичко това е подгиравка и пародия.
Така приключи този ден в ИЦ ... всъщност 2 часа, но все едно с 1 изкарано висше техническо образование.

Да ги *** ЕОН

2009-05-11T21:03:00.002+03:00

Поредното нахалство; безумие и не знам още какво в една безумна държава; сред множество безумни хора.
Българският вариант на немския Е.ОН със сигурност ако не ме докара до лудост то ще ми подпечата визата за навън ... Това, някаква си частна институция да ме кара да плащам четирицифрени суми няма да я бъде. Но освен на арменския поп, няма към кой друг да е обърне човек ... и точно затова подобни органи правят каквото си искат.
А това "навън" все повече се сближава ... без скрупули и без угризения.

В деня на Победата

2009-05-09T19:23:00.002+03:00

Мисля, че за пореден път отразявам тук този ден: ден като ден, но не точно. Свещен ден за руснаците и тяхното самочувствие след победата над хитлерова Германия. 9 май е и Денят на Европа, на декларацията на Шуман отпреди почти 60 години.
За нашата си примитивна Българийка това е по-скоро деня на дербито между Левски и ЦСКА /което тъкмо привършва при победа за моите хора/.
И така - един полу-празничен съботен ден, 9 май 09.

Агнешки ... главички, очички и други подобни

2009-05-05T19:19:00.002+03:00

В навечерието на Гергьовден. Един светъл двоен празник за България. Но надали нашите прадеди са си мислели, че този празник в наши дни ще се свързва основно с тежки софри и масово колене на агнета. Всъщност май не остана празник във България, който да не е "софра", "банкет" или "пиячка".

Що за народ сме! За да можем да празнуване като белите - с плен-ер концерти, фестивали и масови културни мероприятия.

И така де ... време е за агнета. Особено за тези странни индивиди, за които похапването веднъж годишно представлява цял оргазъм!

Аз пък ще съм на свинско.

Миди и пердета

2009-05-04T22:38:00.002+03:00

Това странно съчетание всъщност характеризира моята активност през деня.

Всичко започна от едно поредно ходене до Дълбока - цяла тумба - за да можем да съчетаем празничните дни и настъпващата пролет /която настъпва много бавно и несигурно by the way/.

На Дълбока като на Дълбока: стръмен баир; паркирали в храстите коли; надупчени покривки и сервитьори с моряшки тениски носещи по 20 кг миди и още толкова миди. Всъщност днес натоварването беше огромно, даже и мидите не бяха добре изчистени ... но ефекта на това може и да си проличи по-късно.

След огромно количество от миди, във всякакъв формат, започнахме последния етап от драмата с пердетата в новия апартамент - демек поставянето им. Няма какво да крия, че докато пиша този пост, моята вярна спътница ги поставя и след малко ще трябва да си кажа мнението ;)

Такива ми ти работи Драги ми Смехурко ... в един обикновено необикновен 4 май.

На гол гъз - чифте пищови

2009-05-03T17:49:00.003+03:00

Както всичко останало в България, така и наближаващите абитуриентски балове носят натрапчив кичозно-парадоксален привкус. Така както е възможно каруца да се движи заедно с Мерцедес, така и манията около баловете прилича все повече на циганска сватба - три дни ихо, после тихо!
Минаха само 10 години от моето завършване, а имам чувството, че новите тенденции са нечовеки отдалечени от всякакви нормални разбирания. Да си вече означава с каква по-луксозна кола ще те докарат, или пък недай си Боже с камион, трактор, каруца или патрулка.
Семействата на абитуриентите, при всичко на всичко 1000 лв месечен семеен доход, харчат суми близки до цената на една прилична кола на старо. Приготовленията траят с месеци ... канят всички зълви, лели, девери и комшии. Софрите са по-пищни отколкото на сватбата на ДесиСлава. А костюмите: - О Господи!
В най-бедната страна на ЕС, където средният доход достига 300 евро, ена майка на абитуриентка си позволи да изтъкне, че цялото бойно съоражение на дъщеря и възлиза на скромните 5 хилядарки. И забележете: благодарение на това, че е купила евтини бижута за 1000 лв от Л:ондон. Пошлост, примитивизъм и грандоманщина.
На всеобщият гол гъз май трябват повече пищови!

Стига празници

2009-05-02T14:11:00.002+03:00

Няма друго обяснение за толкова честите празници в БГ-то, освен че държавната администрация е изтощена от старателно спазването на ЕС-нормите или от стремглавото догонване на останалите 26. Само да не вземем да ги изпреварим, че тогава става лошо /sic!/.

Има още няколко други специфични държави, където защо ти е да работиш, ако можеш да празнуваш - Турция, Израел, Азербайджан ... само, че там по-скоро се базира на религиозна основа. При нас всичко е ала-бала ... хоп един Гергьовден и около него 2-3 почивни дни, които разбира се отработват в събота. От една страна, хем се чудиш защо аджеба почиваш по никое време и губиш работен ритъм, от друга се чудиш как да сколасаш после с 6-работна седмица като и без това в събота на никой не му се работи.

Но както и да е ... може и аз да съм крив, че не ми се почива за щяло и нещяло ... по принуда, като за наказание! Искам да почивам когато искам, когато мога и знам защо, когато съм го планирал и искам в точно определен момент да се изключа от статуквото.

И не на последно място: с почивка икономика не се гради, както със седене не се отслабва.

Хайде, че трябва малко да си почина ;)

Градската среда ... пътищата ... пародията

2009-05-01T17:47:00.003+03:00

В един от предишните постове имах голямото желание да опиша "това", което ни обкръжава. Всъщност има толкова елементи от "това" това, че чак не знам дали няма да ми стане скучно да ги формулирам. Може би най-удачно ще е да пускам подобни коментари, когато нещо отново ми се е набило на очи.

Няма да излъжа, че ако / когато някой ден се махна от тази страна, именно инфраструктурния примитивен батак ще е един от важните фактори. Ума ми не побира това, което "не се прави" в България за да може хората да съществуват. А най-болно е коагто посетиш дори и съседна Румъния или Турция.

Липса на всякаква визия, желание, капацитет и какво ли още не. Защото не всичко е пари. Защото не само парите правят и поддържат тревните площи. Не мога да приема факта, че в една европейска държава - в нейната морска столица - от години никой не е мил улиците

; никой не е е сменял асфалта; не е облагородявал градинките; не е санирал блоковете; не е синхронизирал ширината на улиците със съществуващият трафик; не е оптимизирал транспортната схема. Има много други "не-та", които ме влудяват и бих се изплюл в лицето на всеки, който твърди, че все пак нещо се прави. Нека този някой да каже защо Румънците /чиито деца просиха голи и боси преди 15 години/ търсят изход на "не-тата". Защо Турците намериха желание да построят трудния участък до Къркларели от Малко Търново? Защо всички на север от Румъния вече ни се струват като далчени роднини.

Живеем в страна, където на почит са табели от сорта "тегличи", "щампован бетон" или "баланс гуми"; където едната магистрала завършва с кръгово, а другата е като странична улица в Бейрут; където братя Галеви ще стават депутати; където ВИП брадър е по-важен от киното или театъра; където Азис е по-известен от Левски; където анцуга и коженото яке са официален тоалет за "ларгото"; където има повече заведения "Версай" отколкото във Франция; където рент-а-кара струва 40 евро/ден за Форд Фиеста модел 1995; където продават дърва за огрев на пътя; където цените по празниците се вдигат с 20 %; където няма производство, а има само внос; където сринаха спорта, науката и културата; където няма паметници на културата, а всички сгради отпреди 75-100 години трябва да се разрушат за да се построи кичозен бизнес-център; където строят МОЛ върху останки от крепост на Хан Аспарух; където бетона по морето се лее като по масло; където събират отделно отпадъци без други да са разбрали, че това не означава да хвърлиш 3 отделни торбички през терасата; където 30-40 % от хората живеят в панелни блокове с изтичащ срок на годност; където минималната заплата е толкова колкото нощувка в хотел в Германия; където само 50 % от децата могат да бъдат записани в детски градини, защото старите такива са продадени; където ако си близък на тежко-болен - тежко ти и горко! ...

Май няма да мога да изброя всички абсурди!!!

Чувствам се излъган. Знам, че много хора в нашата родина се чувстват излъгани.

Но не искам да лъжат и децата ми!.

Аман!

Още преживявам, още не съм готов

2009-03-20T16:11:00.002+02:00

За съжаление той ни напусна ... имам чувството, че всичко е като на филм, сякаш не се е случвало ... как за една година живота ни се съсипа от коварната болест.
Само допреди година крояхме планове и си бяхме просто ние.

Обичам те Татко ... горд съм с това което постигна ... макар и толкова млад. Вярвам, че отиваш на по-добро място, а ние оставаме с болката и надеждата, че рано или късно отново ще сме заедно.

Почивай в мир Тони!

P.S. За всички, които не знаеха колко голям човек беше той http://bg.wikipedia.org/wiki/Тони_К._Тонев

За градската среда ...

2009-02-02T10:43:00.002+02:00

Влизайки в блога си, установих, че последният ми пост е от края на Август 2008. Колко бързо тече времето, особено когато живота ти се случват основно неприятни моменти. Иска ми се да се откъсна от лошите мисли и стреса, може би за това си поставих за цел отново да "драскам" по-зачестено из блога.

Темата за градската среда и инфраструктурата ме вълнува от дълги години. А ако бях и професионално ориентиран в този бранш сигурно щях и доста по-остро да изразявам своите чувства. Но да започна отзад напред: Днес минавайки за пореден път в детелината на излизане от Варна по посока София, установих, че нещо не е наред. Даже се замислих, да не би случайно да живем в Англия или някоя друга страна с ляво движение. Самата детелина не е някакво извънземно творение на архитектурната мисъл, със сигурност няма дори и капка "сложност" в сравнение с Търновската такава. Но ето кое сериозно ме смущава. Според всички логически правила, в страна с дясно движение, се включващ от дясно в път с предимство. Защо е така ли? - заради видимостта основно и възможността за плавно включване. Но ето, че въпросната варненска детелина предлага смесено "включване в движението": предлага както стандартното дясно включване, така и много алогичното ляво такова. Считайки себе се за сравнително опитен шофьор, когато изпаднах в тази ситуация, се чудех как точно да реагирам: да стоя обърнат назад и да изчакам цялата колона да премине, или да се втурна стремглаво на риск без да обръщам внимание на идващите коли.

Бих се обърнал с този въпрос към Община Варна, но надали някой ще ми обясни резонността на това решение. Затова всичко ще си остане като нахвърляни виртуални мисли.

Следва продължение ...

Лятото притихва

2008-08-24T21:24:00.002+03:00

Последните 2 седмици донесоха сахарски жеги. Обикновено всички са в "неочакване" на първия септемврийски, с който спокойно можем да мислим за есенните мигове и за съжаление настъпващата зима.
Това лято не успях да си почина ... дали заради грижите около баща ми или заради натовареността в работата. А ме очаква и натоварена есен, около устройването на апартамента.
Май ще пиша още по-рядко ... или пък точно обратното ;)

Без воля за писане

2008-07-13T22:36:00.002+03:00

Макар, че е лято ... макар, че купувам апартамент ... основните ми грижи през последните няколко месеца са около болестта на баща ми. Всичко стана изведнъж, сякаш беше вчера когато ни съобщиха за коварната диагноза, с която се борим всеки ден. От операция, към терапии и лечения. Вярвам, че добрите дни отново ще настъпят, защото този човек го заслужава. Той постигна толкова много през живота и един прекрасен баща. Дано ... моля се в силата на медицината, в неговата воля и нашите усилия.
Но исках да отбележа за кончината на двама велики мъже, дали толкова много на България и Полша.
> Вчера почина Маестро Вили Казасян - композиторът и диригентът, който ни научи на съвременен джаз и откри десетки поп и естрадни звезди. Без него музиката в България а и Европа нямаше да е същата.
> Днес при нелепа катастрофа в починал проф. Бронислав Геремек - историк и държавник ... истинският европейски символ на съвременна и демократична Полша. Няма съмнение, че беше една от най-важните фигури в обществено-политическия живот на Полша през последните 50 години, редом с Папа Йоан Павел II, Збигниев Бжежински и Лех Валенса.

Поклон пред паметта на Вили Казасян и Бронислав Геремек.

Екскурзии и почивки 2008: само на хартия ли?

2008-03-10T14:47:00.002+02:00

След първият "болярски" дълъг уикенд за 2008, предстои дълго и добре-организирано умуване на останалите почивни дни за годината. Година, на малко по-различни обстоятелства - особено финансови, свързани с бремето на кредита. Но както и да е, нито мога да избягам от този, нито пък смятам да ограничавам плановете си.
Какво предстои: ю
>Великденско-майските празници - едно прекрасно съчетание на празнична атмосфера и положително натрупване на почивни дни ... засега идеи много, но мисля, че поне една от тях ще бъде реализирана.
> Летните почивки: ето тук идва голямото надцакване и търсене на варианти за почивка на няколко фронта: от естествените плажни уикенди, през нещо кратко на нашето черноморие, някое друго палатково изживяване и за десерт нещо по-егзотично. Демек 4 от 4 би било перфектно изпълнение на плана, но и на 3 ще съм сякаш доволен.
> Коледа е далеч ... не ми се мисли ;)

Жертвите на влака

2008-03-05T21:19:00.002+02:00

Девет са жертвите на пожара във влака София - Кардам Идентифицирани са и телата на последните три жени, които бяха обявени за изчезнали след трагедията – това са Галина Иванова, Елена Халачева и Антоанета Тодорова. Така жертвите на пожара във влака София – Кардам са общо девет. Това съобщи за Агенция “Фокус” доц. д-р Петко Лисаев от Съдебна медицина – Плевен. „Смятаме, че сме направили всичко, каквото можем. Можем да посочим коя коя е. Оттук нататък остава близките да приемат телата”, каза доц. д-р Лисаев.На 2 март бяха разпознати телата на: 19-годишната Валерия Желева от Добрич, проф. Рашо Рашев, директор на Националния археологически институт, 25-годишният Даниел Вичев от Добрич, Мая Машева, Стоян Ковачев, Калчо Стефанов.Влакът София - Кардам се запали около 23,40 ч през нощта на 28 февруари край Червен бряг, област Плевен.
---------------------------------------------

Дълбок поклон пред невинните жертви. Колко мъка има по този свят.

Дълъг уикенд, част 1

2008-02-28T23:30:00.001+02:00

Обичам натурално "удължените" уикенди. Националните празници са хубаво нещо, а когато са добре сложени във времето, позволяват на планове за бягство от ежедневието. Предстоящият такъв вече е планиран - ще посетим старата столица, а може би и околностите. Първо такова пътуване, след есенното централно-балканско преживяване.
Другите 2 въпроса от предния пост са все още недоорганизирани: апартамента и великденските празници.
Иначе (да чукам на дърво) зимата сякаш иска вече да си тръгне. Цяла седмица държи градусите над 10 ... а и през следващата не се очакват драстични спадове. То си е време, както и да го погледнем. Март е месеца на семейните празници, а и сестра ми реши да се върне все пак след кратък студенстки гурбет. Мамчето ще чукне юбилей, а католическият Великден е с цял месец предварително ... така, че месецът ще бъде белязан със семейни събирания. Дотогава ... Търново.

По летищата

2008-02-16T12:19:00.002+02:00

Отново е студено ... зимата не ще да отпусне юздите. А аз отново ще се скитам по летищата. Добре познатото Ферихеги, а после Окенчие и Балице. Не успях да избягам от тройното прекачване, но този път ще избегна София и Прага ... дано няма отменени полети както през ноември. Ясно е, че все още България е встрани от добре-развитите въздушни коридори. Колко трудно е човек да стигне до една братска Полша например, недай си Боже да ти се наложи да организираш билет в последния момент - може и да платиш колкото до Ню Йорк например - sic!.
Но така или иначе, преполовихме феврури. Мина любовно-винарския празник ... следват първите нюанси на пролетта. Гледам с перспектива към дългите уикенди около Великден. Организацията е задействана.
А за апартамента - ако котка не мине път, до седмица трябва нещата да се изкристализират. А сега на път!

Почина Хийт Леджър

2008-01-23T10:31:00.000+02:00

Неочаквано почина един от най-талантливите и обещаващи актьори Хийт Леджър. Отдавна следя неговото развитие и вярвам, че света на на киното изгуби един от диамантите си.

Мир на праха му

След време ...

2008-01-22T21:16:00.000+02:00

Колко бързо минава времето, все едно вчера вписвах последната си актуализация, а всъщност си е минала половин година. Напълно безпричинно позарязах блог-заниманието: дали от липса интерес, липса на време или просто един по-различен живот.

Няма смисъл да правя половин-годишна ретроспекция. Важното е, че вървя напред ... щастлив съм ... опитвам се да си купя апартамент ... работната атмосфера е добра. Като цяло 2007 се изтъркули, същото ще се случи и през 2008, важни са малките и хубави моменти и цялостната тенденция към добро. И най-важното: здраве разбира се ... всичко друго би трябвало да е един добре звучащ акомпанимент.

Ще почна да пиша скоро пак ... за детайлите ... за фактите и емоциите.

Време е

2007-07-04T13:11:00.000+03:00

Мина Джулая ... още миналата година бях писал, че първи юли носи известна доза тъга: дните започват да се скъсяват ... посоката е ясна - есенно-зимната атмосфера. И въпреки, че лятото тепърва започна, то ще свърши по-рано отколко всеки един друг сезон. Но както и да е ... време е за срещи с приятели, пътувания, плажове, харчове и жежки нощи.
И ето, че съвсем неочаквано Патрик захвърли австралийското имигрантско битие и след 4 дни отново ще гостува във варненски условия ... жалко че Кокош няма да успее да дойде и този път ... но има време, лятото ще си е лято всяка година.

Уикенд наситен с полски нюанс

2007-06-23T08:38:00.000+03:00

Отдавна не ми се е случвало да преживея няколко неща тясно свързани с Полша и то в рамките на няколко дни ... неща, които имат значение за мен, за спорта и за бъдещето на Европа като цяло.
Ще започна от личните мотиви: утре заминаваме за Полша на финалните преговори с хипермаркета-гигант ... и нека всичко мине както го планираме. Днес, утре както и следващата седмица са последните четири сблъсъка в световната лига по волейбол: най-добрите европейски отбори: БГ и ПЛ ще се надхитряват, без практическо значение ... в очакване на финалния рунд в Катовице ... и все пак българските лъвове трябва да покажат класа.
И може би най-важното ... след нощни преговори в Брюксел, Полша склони, а може би по-точно е да се каже ЕС склони, и преговорите за новата Конституция са отворени, с приети почти всички искания на братята близнаци. Полша се превърна в лошото момче в ЕС, с което всички трябва да се съобразяват. Ето и текста на полски, който ще определя 22 срещу 23 щни 2007 като историческа дата за ЕС:
--------------
O 4.30 w nocy z piątku na sobotę przywódcy państw Unii Europejskiej porozumieli się w Brukseli w sprawie mandatu na otwarcie Konferencji Międzyrządowej, która do końca roku przyjmie nowy traktat UE. Nowy traktat pod nazwą Traktat Reformujący zastąpi odrzuconą przez Francję i Holandię eurokonstytucję.
Podczas spotkania z dziennikarzami po zakończeniu negocjacji Lech Kaczyński wyjaśnił, że zgodnie z ustaleniami będą zmiany w dwóch traktatach. Spotkanie w Brukseli polski prezydent określił jako niezwykle trudne, ale - jak podkreślił - zastrzeżenia Polski w dużej mierze zostały uwzględnione.Za "podstawowy sukces" Polski uznał zagwarantowanie, że kontestowany przez Polskę system podwójnej większości wejdzie w życie w roku 2017 zamiast, jak przewidywała eurokonstytucja, w 2009. Zgodnie z ustaleniami, do roku 2014 w głosowaniu w Radzie Unii będzie obowiązywał system nicejski. Kolejne 3 lata będzie obowiązywało mieszane rozwiązanie - połączenie podwójnej większości z systemem nicejskim. Po 2017 roku zacznie obowiązywać system podwójnej większości.- Sprawa głosowania w Radzie Unii Europejskiej była przedmiotem najbardziej zaciętej dyskusji podczas zakończonego w sobotę nad ranem szczytu europejskiego, inne polskie postulaty były przyjmowane ze zrozumieniem -powiedział dziennikarzom prezydent Kaczyński.19 proc. zamiast 26,25 Dodał, że dodatkowo będzie obowiązywał wzmocniony kompromis z Joaniny - to hamulec bezpieczeństwa, który pozwala na odwlekanie podejmowania decyzji w Radzie. Mechanizm będzie mógł być użyty, jeśli wystąpią o to kraje reprezentujące co najmniej 19 proc. ludności UE - tyle, ile dziś mają np. łącznie Polska i Francja. Eurokonstytucja przewidywała pułap 26,25 proc.- Spotkanie było trudne - mówił na konferencji prasowej prezydent Lech Kaczyński. - Nasze zastrzeżenia w dużej mierze zostały uwzględnione - dodał.- Muszę podziękować naszym przyjaciołom z Francji i Wielkiej Brytanii. Nie można też zapominać o przyjaznej postawie kanclerz Merkel - mówił Kaczyński. Podkreślił też rolę Czech, które - jak zaznaczył prezydent - były lojalne wobec Polski podczas negocjacji. - Walczyliśmy, ale spotkaliśmy się też z solidarnością. Istniało pewne zrozumienie dla Polski.Dramatyczne nocne negocjacje Nocne negocjacje miały dramatyczny przebieg. Przed godziną 21 premier Jarosław Kaczyński mówił nawet, że jest blisko do polskiego weta. Przed godz. 22 kanclerz Angela Merkel zaproponowała, by zwołać Konferencję Międzyrządową w sprawie unijnego traktatu, ale bez udziału Polski. Chwilę po 23 pojawiła się informacja, że Polska ostatecznie odrzuciła przedstawiony przez Niemcy projekt mandatu do negocjacji nowego traktatu UE. Polskie źródła nie potwierdziły tej informacji. O północy agencje nadały depeszę, że osiągnięto porozumienie. Nie było jednak oficjalnego potwierdzenia. Około 1.30 agencja DPA podała, że premier Belgii Guy Verhofstadt odrzucił kompromisową propozycję Niemiec dla Polski. Miało go poprzeć osiem państw. Potem okazało się, że Belgia odrzuciła niemiecki kompromis, ale wobec W.Brytanii i Holandii, a nie Polski. Wreszcie o 4.31 agencja Reuters podała, że porozumienie zostało osiągnięte.

Ден като ден, но рожден

2007-06-12T18:13:00.000+03:00

И поредната година отмина, чукнах 26 ... стремглаво тръгнах към тройката отпред. Но няма как, еволюцията му е майката!

В началото на лято 2007

2007-06-03T15:03:00.001+03:00

Чудя се от няколко години, защо не преместят астрономическите граници на сезоните. Нито лятото започва на 22 юни, нито пък зимата не идва в навечерието на 22 декември. Реално 3 седмици по-рано. Ето, че във Варна от 3-4 дена е лято ... с всичките му атрибути, а днес даже успях да се пльосна въз знак на плаж ... сред стотици други любители на замърсената плажна ивица на морската столица. Ето и няколко размисли, по които може да се съди, че лятото е започнало:
> Когато навън е по-топло отколкото у дома или в офиса
> Когато сваляш чорапите, и ги покриваш чак до средата на септември (е държавниците и банковите служители не могат да си позволят този лук)
> Когато през свободнотоси време се носиш в стил 3+1: сандали/чехли + къси панталони/пола + тениска/ризка ... и очила като приемлив завършек
> Когато на циганите не им се налага вече да харчат вода в махлата ... морето стои с отворени обятия ... и се разхождат дибидюс голи без никакви задръжки (абе рай за ромите)
> Когато се чудиш как да пренасяш необходими неща като портфейл, вързоп ключове, документи и 1-2 GSM-a ... не случайно дамите имат по около 10 чанти за смяна, но мъжкото съсловия ходи с раздърпани джобове
> Когато ти се налага по-чето да: си режеш ноктите на краката; се подстриваш; да се къпеш;да си сменяш дрехите; да се потиш ... дали от хигиена или от практичност е друг въпрос
> Когато бирата се продава в по-големи количества о водата
> Когато всички заведения се преместват на мегдана, а запълването им е максимално и нон-стоп от ранни зори до ... ранни зора
> Когато с нетърпение очакваш ежегодните летни турнета по стадионите на чалга гилдията + Слави
> Когато по телевизията няма почти нищо интересно, няма риалити, няма сериали ... всичко е на улицата
> Когато харчиш повече пари за заведения отколкото за квартира
> Когато се чудиш с кой да отидеш на плаж през уикенда
> Когато нямаш мотивация да работиш, защото: просто нямаш мотивация; горещо ти е; колежките ти се разхождат разголени; колегите или бизнес партньорите са отпускари; предпочиташ да махаш бири на плажа
> Когато влизайки във Варна (от София, Бургас или Златни) се чудиш дали въобще ще стигнеш до центъра, а ако стигнеш дали ще можеш да паркираш на някой свободен 1 м2 върху някой тротоар
> Когато футбола е толкова оскъден, че се състои само от трансферни битки, жребии за евро-турнири и приятелски срещи между Родопа и Беласица
> Когато единствените спортни развлечения са Световната лига по волейбол, Формула 1, Уимбълдън и Тур де Франс ... и някой друг приятелски мача между Малайзия и Казахстан
> Когато се чудиш дали цената от 2.5 за кило череши е реална или трябва да чакаш августовските дини
> Когато се чудиш дали диетата от салати и таратор ще неутрализира десетките изпити литри бира
> Когато се чудиш дали да теглиш неизгоден кредит за почивка, евентуално с кой и къде да отидеш ... или просто ще дерзаеш в офисната обстановка
>Когато се чудиш дали да правиш ежегодния домашен ремонт или просто да си направиш една тераса където можеш да спиш
> Когато се чудиш защо депутатите имат почти 2 месеца ваканция, а ти нямаш
> Когато се чудиш дали ще забиеш нещо ново това лято или ще чакаш до зимната апатия.

Ей такива размисли ме споходиха през третия ден на юни, 2007.

...

2007-05-31T18:53:00.000+03:00

Баба почина ... животът е жесток, защото трябва да продължи и нищо не може да се върне ... остават болката, сълзите, спомените и снимките.

До Полша и обратно: семейният дълг

2007-05-29T22:20:00.000+03:00

През миналата седмица едно от най-дългите и неприятни пътувания ... като имам предвид и неприятния повод и спешните срокове картинката се допълва. И тъй като е невъзможно да стигнеш до Полша с автобус когато на теб ти е нужно се наложи да прескоча и до Прага ... (няколко бързи снимки тип "tourist card" са качени в нета).
Баба изгасва!

Ден за размисъл

2007-05-19T09:22:00.000+03:00

Утре ни предстои поредният общнонационален вот и първи такъв отразяващ европейския ни статус. Ще изберем нашите 18 евро-парламентаристи ... част от голямото семейство на европейските избранници в Страсбург. Борбата е наистина жестока, силно изравнена ... а всъщност който и да влезе на практика ще бъде един от 200 социалисти, 200 демократи и т.н. Но както и да е, изборите представляват важно и нададено право, от което е редно да се възползваме. Все още имам дилема, а кого ... да бъда ли верен на политическите си пристрастия, или може би да ки накажа? Да подкрепя ли определена личност, макар и без шансове, или да не си хвърлям гласа напразно? До сутринта ще реша. А дотогова да размишляваме!

13 BG глупости ... от Иво Сиромахов

2007-05-17T09:52:00.000+03:00

Днес попаднах на едни много интересни, хумористично-драматично-цинични писания относно нашата БГ действителност. Автор е Иво Сиромахов, ето и още от него: www.siromahov.blog.bg
---------------------------------------

Напоследък всички медии тръбят, че бъдещето на планетата е застрашено. Като основни източници на заплаха са посочени глобалното затопляне, озоновата дупка и замърсяването.
Има обаче още един поразяващ фактор, за който не се говори, а той е най-опасен.
Това е Глобалната Простотия.
Ние живеем, заобиколени от хиляди простотии, свикнали сме с тях и нямаме сили да им противостоим.
България също е дала своя значим принос в глобалното изпростяване. Прилагам списък на 13-те фатални български простотии:

1. Тройната коалиция
Пътувал съм по света и съм виждал много статуи на държавници, но никъде не съм виждал паметник на коалиция.
И до днес не е ясно какво точно свързва бившия цар с бившите комунисти, но на кого му пука?
Както е казал Роналд Рейгън: “Правителството не решава проблемите. То ги финансира”
Впрочем българската политика винаги е бил неизчерпаем извор на простотии. Спомнете си само: “За Бога братя, не купувайте!”, “Европа от Ванкувър до Владивосток”, и гениалното прозрение: “Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!”

2. Сутрешните блокове на телевизиите
Не знам в чий болен мозък се е родила идеята, че сутрин телевизията трябва да запълва програмата си с тежки политически анализи. Тази идея обаче е прегърната радушно от почти всички телевизии.
Съгласете се, че е доста стресиращо, докато пиеш кафето си с полуотворени очи, да те атакуват с проблемите на здравната реформа и поредната стратегия за обединение на дясното.
И защо принуждават водещите да четат пред камерата вестниците с обречен поглед? Не е ли по-добре сам да си прочета вестника?
И цялата тая мъка трае цели три часа! Всяка делнична сутрин!
Не може ли денят да започва с нещо по-ведро – музика, анимация, красиви жени?

3. Сутрешните блокове на радиата
В радиостанциите нещата са още по-трагични. Водещите обикновено са двама – мъж и жена, говорят нечовешки глупости и кой знае защо не спират да се кикотят. Може би в студиото има някакъв невидим за слушателите гъдилар, който непрестанно гъделичка водещите, за да им поддържа настроението?
Или пък този кикот е резултат от нервния срив, до който води всекидневното ранно ставане?
Забележителен е и начинът, по който се четат хороскопите за деня. Водещите смятат за нормално да се обръщат към публиката си с фамилиарното “Уважаеми Риби”, или “Драги Овни”! Как може да наричаш слушателите си “драги овни”?
Единствената ми утеха е, че не четат китайския хороскоп. Защото биха се обръщали към представителите на моята зодия с любезното “драги свине”.

4. Годишните награди за попмузика
В България попмузика няма, но пък награди за попмузика – с лопата да ги ринеш.
Най-забавното е, че двайсетина песни, създадени през годината си поделят награди в около 60 категории.
Вечните лауреати са Графа, Каризма и Мария Илиева, които не пропускат да благодарят на семействата си и на Господ и да кажат на публиката, че я обичат. Но ако съдим по броя на продадените им албуми, публиката май не им отвръща със същите чувства.

5. Българските интелектуалци
Това са хора на преклонна възраст, които са прекарали голяма част от живота си по държавни софри и симпозиуми на социалистическото изкуство и сега много страдат, че вече няма писателски почивни станции, в които голямата мастика да струва 20 стотинки.
Всеки с болката си. Лошото обаче е, че тези хора смятат, че са “обществена съвест” и високопарно се изказват по всички теми – от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни.
Така наречените интелектуалци не харесват себе си и по тази причина не харесват нищо друго. Според тях най-големите беди на съвременността са пазарното общество, сексът, американските филми и младите хора.
От друга страна интелектуалците се срамуват да признаят, че страдат за почивните станции и евтината мастика.
Затова тъгата по безметежните години на социалистическите кьорсофри е лицемерно замаскирана с мрънкане на изречения като “Обществото има нужда от повече духовност” и “Тежко на държава, която не се грижи за творците си!”

6. Черноморските курорти
Ако трябва да избирам къде да прекарам лятната си отпуска – в Слънчев бряг или в комплекс “Люлин”, без да се колебая ще избера “Люлин”.
Там има по-малко бетон, повече зеленина и много по-малко багери и фадроми.
Превръщането на курортите в строителни площадки е наистина авангардна българска идея. Връщайки се от плажа, туристите могат да бият плоча на някой от строежите, или да залепят тапетите в някой от почти готовите хотели.
Така човек придобива самочувствието, че не само си почива, но и строи живота нов!

7. Толерантността към гейовете
Защо точно към тях? Човек или е толерантен към всички или не е. Защо трябва да има определена категория хора, към които да сме по-толерантни?
Защо трябва да търпя нагли гейове да навират в полезрението ми аналните си въжделения?
Нямам нищо против тях – нека завират в отворите си каквото им харесва, но да го правят тихомълком.
Ние, хетеросексуалните, сме много по-дискретни и ненатрапчиви в това отношение.
И ако обичат, да не ми излизат с номера, че са РАЗЛИЧНИ. Всеки човек е различен и заслужава толерантност.

8. Футболното първенство
Аз съм голям фен на футбола и затова смятам, че българското първенство трябва да се закрие незабавно.
Какъв е смисълът хора със затруднена физическа координация да извършват хаотични движения в продължение на 90 минути с единствената мисъл как след мача ще се напият в чалгаклуба?
Какъв е смисълът да бият реферите, щом на следващия мач пак ще им бутат рушвети?
Възможно ли е, след като вчера си гледал “Барселона” – “Реал Мадрид” днес да следиш с интерес мача “Родопа” – “Черноморец” (Бургас – София)?
Единственото атрактивно нещо във футболното първенство бяха лафовете на Батето. Но и него вече го няма.

9. Юпитата
Тази нова думичка се появи в българския език, за да замени вече неактуалния термин “комсомолци”.
Българските юпита всъщност са меркантилни кариеристи с голямо самочувствие и без чувство за хумор. Ходят с костюм и вратовръзка и говорят скучно.
Често дават рецепти за спасяване на българската икономика, но тези рецепти все не проработват.

10. Националния дворец на културата
Зад гръмкото име “Национален дворец на културата” всъщност се крие един миризлив базар, в който можеш да си купиш евтини чорапи и маратонки “АдиБас”. Къде тук е културата?
Всъщност в тази сграда никога не е имало култура. Тя беше построена за конгреси на БКП.
Преди 30 години на това място имаше прекрасна градинка с много зеленина.
Комунистите я разрушиха, за да вдигнат на нейно място този отвратителен бетонен туч.
Но това не е всичко. За да се утвърди напълно естетиката на грозното, пред НДК беше вдигнат шизофреничен паметник, наречен с обич от народа “многоъгълен петохуйник”.

11. Борбата с пиратството
Не ме разбирайте погрешно – не защитавам кражбите на интелектуална собственост. Професията ми е такава, че и на мен често ми се случва да ми откраднат нещо и да го разпространяват, без да ми платят и стотинка. И усещането никак не е приятно.
Но плакатите с голите “творци” са голям смях. Каква е идеята? Дали авторите на кампанията “Пиратството ограбва” живеят със светлата вяра, че когато види плакат с голия Васко Кръпката, пиратът ще се прекърши, ще вземе присърце проблемите на ограбените творци и ще си изтрие всички емпетройки от харддиска?
Ако поиска, правителството може да предприеме реални мерки срещу пиратството като затваряне на сървърите с нелицензирана музика и филми, изгонване на продавачите на нелегален софтуер от площад “Славейков” събиране на такси от всички заведения, в които звучи музика. Но вместо да направи това, държавата е накарала някакви нещастни хорица да се съблекат голи и да гледат тъжно.

12. Маршрутките
Те са най-вълнуващото транспортно средство. Само срещу лев и петдесет човек получава уникалното преживяване да приюти в скута си 130-килограмов потен чичо и да се бори за всяка глътка въздух.
Не е известно колко души максимално може да побере една маршрутка, но световният рекорд в тази дисциплина със сигурност е български.
Особено емоционални са резките спирания – те още повече сближават пасажерите и събуждат в сърцата им онова древно, праисторическо чувство за общност и сигурност в стадото.
След този транспортен катарзис пътникът слиза пречистен и одухотворен.
Защото само в маршрутката можеш да разбереш истинския смисъл на сентенцията “Онова, което не ме убива, ме прави по-силен”

13. Виповете
За да станеш VIP в България, е достатъчно да се появиш на няколко купона и непрекъснато да подаваш информации на жълтата преса относно личния си живот – как си се подстригал, как си се скарал с гаджето си, как паяка ти вдигнал колата, как си започнал нова диета и вече ядеш само син камък и гълъбови курешки.
След десетина такива публикации вече си безспорен VIP.
Не е необходимо да работиш нещо – може да си обикновен педал, или пък да си Митю Пищова или пък просто Роси. Задължително за всеки VIP обаче е да има мнение по най-наболелите въпроси на съвремието, каквито са епилацията, френската любов и липосукцията.

Евровизия 2007: Най-накрая сме в челото

2007-05-13T19:18:00.000+03:00

След като нито Кафе, нито Мария Попова бяха признати през последните две години, дуетът на Елица и Стоян заляха с "Вода" Хелзинки. Великолепно пето място!

---------------

Днес.бг

Българската песен "Вода" спечели пето място на конкурса Евровизия. Нашите отличници Елица и Стунджи бяха по български емоционални и това, очевидно, не остана незабелязано - не само че отидохме на финал, ами влязохме и сред петте най-добри.
“Вода” ще остане в историята на Евровизия като една от най-бързо изкачилите се в класирането песни.
Най-добрата песен на Европа е сръбската "Молитва” на Мария Шерифович. С цели 268 точки сърбите оставиха цял един континент зад гърба си.
Прочувстваната молитва на мъжкото момиче в компанията на няколко балкански красавици успя да разтопи всичко живо - като започнем с бившите съветски републики, част от бившата Югославия и завършим с чуждоземните Финландия, Англия и още много доста по-северни народи, които масово гласуваха за сърбите.
Най-много точки за нашите дадоха Гърция, Испания и Кипър. България пък даде осем точки за Армения, десет за Македония и 12 за Гърция.
Единствената държава, която даде максималните 12 точки за България, бе Гърция. Още преди конкурса южните ни съседи обещаха да ни подкрепят, но поискаха от българските зрители да ударят едно рамо на техния изпълнител. В крайна сметка съюзът проработи и двете държави си дадоха "Отличен 12" една на друга.
Общо взето гласуването беше подчинено на добросъседски отношения и емигрантски общности. Всички бивши съветски републики даваха точки за Русия, балканските страни - една за друга, а нашите емигранти в Испания се погрижиха Елица и Стоян да получат 10 точки. За разлика от концерта за полуфинала, изпълнението на Елица беше много по-стабилно, а Стунджи емоционално извика след края на парчето "Европа, обичаме те!". Втора поредна година Европа показа, че й е омръзнало от парчета-еднодневки, изпълнени от еднотипни красавици или миловидни момченца.
Една част от страните бяха изпратили в Хелзинки определено колоритни участници - като травеститът от Украйна, който остана на второ място, или веселяците от Англия, далече от класата (и вида) на Роби Уилямс, да речем. Дори победителката в конкурса - Мария, е далече от днешните Бритни Спиърс-идеали. Петото място в конкурса гарантира място на България направо на финала догодина. Според правилата, домакин през 2008 на Евровизия ще бъде Сърбия.

Почина Маестро Медникаров

2007-05-03T21:48:00.000+03:00

На 83-годишна възраст вчера в Добрич почина световноизвестният диригент Маестро Захари Медникаров. Той е основател на детския хор “Добрич” и дългогодишен художествен ръководител и диригент и на смесения хор “Добруджански звуци”, които под ръководството му, дълги години разнасяха славата на българското певческо изкуство на четири континента. Захари Медникаров беше канен често за гост-диригент, член на международни журита и фестивали. Опелото е днес, 2 май, от 14.00 ч. в параклиса “Архангел Михаил”, в гробищния парк.
Маестро Медникаров е роден на 7 януари 1924 г. в Добрич. Първите си стъпки в хоровото изкуство прави през 1940 г. Създава смесен детски хор, с който завоюва нагарада на фестивал в Шумен. През 1952 завършва Музикалната академия и работи в София. Завръща се в Добрич през 1952 по настояване на хор "Добуджански звуци". Съставът се увеличава на 120 души и хорът поема по славен път с много награди и изяви. Хор и диригент стават носители на орден "Кирил и Методий" първа степен. През 1961 г. Захари Медникаров създава Детския хор на град Добрич. От 1972 г. участва в работата на Европейската федерация "Европа кантат". Носител на многобройни награди и отличия, участник на повечето големи форуми за музика. От 2004 г., през юни, в Добрич се провежда и Международен хоров фестивал на името на маестро Медникаров.

Египет

2007-05-01T15:28:00.000+03:00

След дълго умуване и навиване, инжинерите решиха да си организираме египетската почивка. И така, почваме броенето през оставащите 5 месеца, а дотогава информационната подготовка е задвижена. Луксор и Сфинкса да чакат!

Почина Борис Елцин

2007-04-23T18:12:00.000+03:00

На 76-годишна възраст почина бившият руски президент Борис Елцин, съобщи неговият говорител.
"Бившият президент Борис Елцин почина днес", каза говорителят му в Москва.
Борис Елцин е починал в 15:45 московско време в Централната клиническа болница. Той е починал прогресивна сърдечно-съдова недостатъчност. Бившият президент страдаше от проблеми със сърцето. Белият дом поднесе съболезнованията си на цяла Русия и определиха Елцин като “историческа фигура”.
Борис Елцин имаше “трагична съдба”, коментира бившият съветски президент и “баща на перестройката” Михаил Горбачов. “Поднасям съболезнования на семейството на човека, който понесе на раменете си сериозен напредък за страната, но и тежки грешки”, каза Горбачов.
Борис Николаевич Елцин е роден през 1931 година в село Бутка в Свредловската област в семейството на селяни християни. В училище Елцин се учил отлично, но се отличавал с хулиганство. През 1950 година постъпва в Уралския политехнически университет в строителен факултет. През 1955 година получава квалификация инженер – строител. През студентските си години се е занимавал сериозно с волейбол.Елцин е първият президент на Руската федерация. Непосредствено след разпадането на СССР той заема ръководния пост на Руската федерация. Избран е за президент в два последователни мандата. По времето на СССР е бил президент на РСФСР. През годините световните медии често обръщаха внимание и на интересните факти, свързани с първия президент на Руската Федерация Борис Елцин:
По време на службата си в казармата Елцин бил похитен от граната, в резултат на което останал без двата си палеца. През 1989 година по време на посещението на Борис Елцин в САЩ в съветски вестник написали, че Елцин бил в нетрезво състояние. Свидетели, работещи с Елцин, съобщават, че бил забелязан да злоупотребява с алкохола.
Той бил сниман от свидетели с фотоапарат в момент, когато държал водка и бил в нетрезво състояние. Докторите, които правили операцията на сърцето на Елцин, коментирали, че той се е разболял поради честата употреба на алкохол. После пак поради употребения алкохол по време на официална визита Елцин бил изказал пред медиите странни вести. При връщането си от САЩ той не можал да се яви на среща с ирландския министър председател на летището Шенон поради нетрезво състояние.
Има водка, носеща името на бившия президент на Русия Елцин.
Едни от най-запомнящите се негови реплики през годините бяха:
„Диктатура на Елцин не е имало и няма да има, а други диктатури няма да допусна.“
„Да не би руският шоколад да е по-лош от вносния? А бирата? За водката не говоря.“
„И със сила не бива, и да се отстъпи не бива…Трябва хем да има победа, хем да е без война. Дипломация, разбираш ли.“
„Ние, разбира се, правим от своя страна всичко, което можем, но не можем всичко. Тоест можем, но съвестта не ни позволява.“
„Хвърлих монета в Енисей, за късмет. Но да не си помислите, че с това се изчерпва финансовата подкрепа на президента за вашия край!“

---------------

Dnes.bg

Сидни ... някъде си там

2007-04-21T14:53:00.000+03:00

Ето, че и най-близкия ми човек от студенстките години реши да си бие камшика и забегна към Сидни. Аз май не бих поел подобен риск, имайки предвид липсата на всякаква организация и каквато и да е била сигурност.
А толкова добре почнаха да се нареждат нещата, само 3 години след дипломирането. Но и самото заминаване за Будаоеща, първоначално също криеше рискове и неизвестни. Загърбваш нещо изцяло ... 5 лева в джоба, кутия цигари, един лаптоп ... и много амбиции. А може би просто поколението глобтротъри сме именно такива. Постоянно на път ... всичко е транзит, laptop is a must, а куфара винаги на щрек.
Денят е 21 април ... Сидни е с 7 часа напред ... какво ли става там сега? Дано се видим скоро ... може би на някой егзотичен туристичен остров?
Хвала братко!

Бизнес от векове

2007-04-20T15:07:00.000+03:00

Надали някой в България се е замислял, че има фирми на повече от 100 или 200 години. Ето, че днес попаднах на интересна статия за фалита на най-старата фирма, внимание, основана преди 1400 години в Япония - занимаваща се със строителство на буддистки светини. Изключителен л'бопитен е факта, че над 100 фирма в света имад 200 или повече годишна история. Те се характеризират със своето представителство на поколенията и поддържане на семейния бизнес за 20 или 30 поколения. Преимущество имат японските - като най-стари, френски и италиански през средновековието и ренесанса, английски и немски през 17 и 18 век. Ето и пълния списък на 100-те най-стари.

http://www.familybusinessmagazine.com/oldworld.html

Европейското в Полша

2007-04-18T16:41:00.000+03:00

Неочаквано но факт! След 5 години европейските финали ще бъдат Полша и Украйна. Като на шега, все едно след по 100 водка, двата славянски географски гиганта ще организират мероприятието. Предполагам, че еуфорията в Полша е неописуема ... все пак надеждата за нови стадиони, магистрали пък и първо участие на евро-финали, са налице.
Успех ... и благодаря на Платини

Стоичков и румънското нашествие

2007-04-10T18:11:00.000+03:00

Странно нещо са асоциациите. След днешното пътуване бях си наумил да опиша директните наблюдения както и отзвуците от румънският уикенд на северното черноморие. А ето, че оставката на Ицо от националния допълни картинката. Но нека започна с Ицо, че ще е по-кратко.

Според повечето български и испански източници, нашето Ице се е предал. Явно не е издържал под обществения натиск, защото подобен натиск от масите не е имало от времето на Виденовото правителство. За добро или лошо, някой друг ще поеме националния в следващите 7-8 мача, където уж имаме шансове, но пак въз основа калкулации от сорта "ако холандия или румъния се спънат". Това бяха 3 тежки години за българския футболен живот. Май никой няма да забрави пренебрежението на Ицо към всичко и всички. Да не говорим, че успя да деградира един наистина обнадеждаващ отбор с вече играчи от около средно европейско ниво. Но така е ... колелото се върти!

А сега малко за Румъния:
След великденският уикенд попаднах на коментари, че около 30 хиляди румънци са почивали в Балчик, Дружба, Албена и Златни. Помислих си: айде бе, пак преувеличават! Но ето, че днес между Оброчище и Балчик българските коли бяха 1/20 спрямо румънските такива. Стотици нови и спретнати румънски МПС-та с регистрации от Букурещ, Констанца, Брашов или Клуж пъплеха по нашите европейски пътища. Да! Това е Европа!. Европа без граници! Европа в която Георги от Констанца пали Дачията и след час се наслаждава на гледките в Калиакра и Балчик. А такива като Георги от Констанца бяха 30 хиляди само за този уикенд. А Какво става с Георги от Варна? Сигурно коли агне в някое поблизко село, заедно с други 30 хиляди като него.
Защо съм циничен? Не защото румънците наливат пари в нашите заведения, хотели, бензиностанции и музеи ... напротив аз обичам и оценявам туристическите миграции. Сам гордо упражнявам такива дейности във всеки свободен миг. Циничен съм, защото допреди 7-8 години нашите властимащи ни втълпяваха, че не сме последни в Европа; че трябва да изчакваме румънците; че тяхната макроикономика е в криза; че ще видят еврото през крив макараон. А сега кой ще яде мамалигата? Ицо или Хаджи?
Когато говорим за Румъния не трябва да пестим фактите от преди 20 години. Връщам се назад, когато пътувах с влак през Румъния, и гледката на хиляди просещи деца беше потресаваща. Всички видяхме как Николай и Елена бяха публично разстреляни. Всички знаехме че тракторите пътуват с запалени факли по шосетата, а че Букурещ се превърна от малкия Париж в един Европейски Пхенян. Но и всички знаехме, че Румъния е обичана от Франция и Италия ... и май тук е разковничето.

През периода, в който се гордеехме, че трябва да чакаме Румъния за Европа, те си изградиха първокласни пътища, даже започнаха магистрала Трансилвания (най-мащабният инфраструктурен проект на Европа понастоящем). Редица корпорации, включае автомобилните такива, се пренесоха в Румъния. Констанца се превърна в топ-порт на Черноморието. Сибиу бе избран за европейска столица на 2007. Веригите хипермаркети се наместиха трайно в нашата северна съседка а Дачиа Логан заля пазара на десетки страни. Румъния бе една от малкото която осъди старата система и в частното структурата на Секуритате. А след 1 януари Булгартабак падна под натиска на румънските цигари. И тези 30 хиляди румънци са разумно продължение на тези промени. Дали ще се заселят в Балчик и ще си изберат румънски кмет? Европейските правила го позволяват.

Когато преди 7-8 години се целихме в развитието на Ирландия и Португалия ... мислехме, че Румъния ни диша във врата. Кой какво диша сега, не е ясно. Знам, че развитието на една държава е ефект не само на държавна политика, но и човешки възможности и манталитет.

И пак се разпръснахме

2007-04-09T12:04:00.000+03:00

И този великден мина. Поне успяхме да се съберем в титулярния за Тоневи състав: 4+1. Но всяко чудо за 2-3 дни. Всеки пак поема по пътя си: Варна, Полша ... а някои трябва да останат да пазят семейното огнище.
След повече от 10 години успяхме да направим и една мини-фото сесия в добричкото зоо ... преместено вече на новото място, с нови обитатели и в нови швейцаро-европейски условия.
Както винаги новите попълнения са поместени в десният долен линк.
А утре пак на работа!

По пътя на Ведел

2007-03-31T18:37:00.000+03:00

След 2 години успях да отскоча за малко до Полша, макар и служебно и без никакво време за туризъм. Но успях да мина покрай студенстките места в Кракув и се върнах в спомените си. Беше много приятно.
Като цяло се получи едно доста натоварено пътуване, но най-важното е да се получи някакъв ефект от проведените срещи и разговор. Насладих се на пътуването по летищата като "истински европеец" ... без проверки, без резервирано отношение и без нерви. Всъщност нерви имаше само при кацане в любимата България, където явно варненски летищни чиновници си мислят че са хванали "европа" за **** чрез a la съветски разпити: "от кога си в чужбина? ... къде си бил? ... защо си бил там? ... нещо за деклариране?". Припомних си унизителните пътувания в началото на 90-те, когато митничаря беше Бог, а ние - пътниците - трябваше да се извиняваме със сведена глава, че изобщо сме решили да минаваме въпросната граница.
Но както и да е ... време е за Ведел.

P.S. И все пак успях да цъкна няколко снимчици (както винаги в долното дясно каре)

Кембъла

2007-03-20T23:48:00.000+02:00

В съботната сутрин при катастрофа на Цариградско шосе загина Кембъла. Един странен, но много харизматичен артист, музикант и какво ли още не.

Светла ти памет Кембъл!